Целите на държавата не търпят няколко месеца отлагане за нови избори. Поставили сме високи цели пред следващото управление, а именно – истинска промяна в регулаторите, тъй като без добро управление на ниво независими регулатори и държавна администрация, държавата няма как да върви напред. Бизнес климатът в България ми се вижда затишие пред буря, защото от една страна има спад на активността и износа, а от друга - изборите за Европейски парламент ще бъдат фундаментални.
Това заяви Владислав Панев , икономист и депутат от „Демократична България“ в студиото на Блумбърг България.
„Въпросът е как парламентарното мнозинство да възпроизведе по-добри резултати, а меморандумът „Продължаваме промяната - Демократична България“ донякъде дава отговор.“
Не само България, а и цяла Европа се намира на кръстопът. Предвид европейските избори и ако резултатите насочат Европарламента към по-голяма доза евроскептицизъм, несигурността в бизнеса се увеличава драматично. Въпросът тук е как България ще плува в тези води - „как се плува в сярна киселина“, коментира Панев.
Спадът на цените на въглеродните емисии последните няколко месеца звучат много добре, но това стопира редица други проекти за преход към ниско въглеродна икономика. Това, че следващият Европарламент ще изглежда по-скептичен, вероятно ще доведе до предоговаряне и на Зелената сделка – т.е. едни планирани милиардни инвестиции може да не се случат. От друга страна, Европа губи конкурентоспособност спрямо Китай и САЩ, отбеляза Панев.
„Китай се справя много добре по отношение на ангажиментите, които е поел за въглеродни емисии и в същото време индустрията му върви напред и иновациите са рекордни. Големият проблем е, че центърът на иновациите вече не е Европа, а Китай и САЩ.“
В основата на предприемаческия клуб „Ускорение“ стоят разговорите между политиците и бизнесът, които са изключително важни, тъй като трябва да знаем какъв е пулсът на българската икономика и как да я ускорим. В края на този месец се планира събитие във Варна, на което ще присъстват представители на индустрията, които да споделят техния опит, тревоги и как комуникират с правителството, каза Панев.
„България има потенциал отново да бъде индустриална сила на Балканите и не само.“
Според Панев привличането на инвестиции основно се свежда до ролята на държавата, а именно доброто управление – регулаторите и изпълнителната власт да не рекетира бизнеса. Когато вървим към големите инвестиции за ниско въглеродния преход, тогава държавата в ролята на няколко министерства да събере работна група и да види максимално бързо как може да се вземе най-доброто решение.
„Фонд „Сигурност“ например, в който постъпват средствата от въглеродни емисии – от една страна трябва да служи за преход към ниско въглеродна икономика, а от друга, той беше на практика източен заради прекалено щедрите компенсации за потребителите.“
Във връзка с дългосрочната стратегия за бизнес модела на България Панев посочи, че Европа работи за къси вериги за доставки, което България може да използва - вместо германските автомобилопроизводители да внасят чипове от Тайван, да построят заводи в България. Трябва да се имат предвид и връзките с Азия и Африка, с които според Панев ни е необходимо по-сериозно търговско партньорство, тъй като ще растат много по-бързо от Европа.
България има износ за тези държави, но трябва да си върне и политическите позиции, тъй като това би отворило повече възможности и за инвестиции на място и строителство, смята Панев.
Въглеродните емисии от въглища у на са спаднали с 50% предсрочно. Проблемът обаче е, че това е за сметка на вноса на електроенергия от Румъния и Сърбия, защото е по-евтино. Тук има и един абсурд - „Мини Марица-изток“ изнасят въглища за Сърбия, тя произвежда ток от тях и ни внася обратно готовия ток, защото не плаща въглеродни емисии, с което не решаваме никакъв екологичен проблем, изтъкна Панев.
Панев е против строежа на 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“, тъй като 5-и и 6-и блок вероятно ще работят до 2050 г. Ако едновременно с тях включим 7-и и 8-и, това са над 400 мегавата мощност, които не ни трябват.
„Растежът на БВП вече се е откачил от растежа на потреблението на ток. Ако преди е имало такава корелация, сега няма чак такава права корелация.“