Наблюдаваме значително променен геополитически контекст в Европа и около нея през последните няколко години, което се дължи изключително и най-вече на агресията на Русия в Украйна. Не трябва да се забравя и кризата, която причини пандемията от коронавирус. „Въздействието на всички тези кризи е очевидно. Тези държави, които са непосредствено до нашите граници, вероятно са още по-тежко засегнати от тях“, каза по време на официалното откриване на форума „ЕС среща Балканите“ в София еврокомисарят по политиката на разширяване и съседство Оливер Вархеи.
Наличието на всички тези промени изискват ускоряване процеса на разширяване на ЕС. „Днес политиката за разширяване е необходима повече от всякога. Съседите ни независимо дали са в Западните Балкани или източните ширини са наши дългосрочни партньори за мир и благоденствие. В наш съществен интерес е разширяването на ЕС да се осъществи възможно най-скоро. Трябва да се подготвим да посрещнем новите държави членки“, каза Вархеи.
Разглеждайки по отделно балканските кандидати за членство в ЕС, то Черна гора е почти на финала. Тя е стигнала до последния си етап от процеса на присъединяване. „Това означава затваряне на преговорните години за присъединяване. Необходимо е да се изпълнят задължителните цели. В Черна гора има ново правителство, нов политически конструкт, които вече изпълняват всички поставени изисквания“, допълни Верхаи.
Всяко едно решение трябва да се вземе сега. Що се отнася до Албания и Северна Македония също сме напреднали много. Очакваме да се отвори първия кръстър с Албания. Изчакваме изборите там, но се надяваме, че и след тях, ще може да ускорим процеса по присъединяване“, допълни Верхаи.
Сърбия трябва да продължим преговорите за присъединяване. „Имаме един кръстър, който от 2 години е готов за отваряне. Постигна напредък в областта на съдебната система и свързаното с това законодателство“, допълни еврокомисарят по политиката на разширяване и съседство.
Относно Косово, то като че ли страната през последната година беше в постоянна криза. „Мисля, че сега може да очакваме по-конструктивен подход на правителството на Косово и да се вземат предвид всички наши искания. На първо място пълно спазване на изискванията, за да може да се възстанови икономическата подкрепа за Косово, за да продължи пълноценно процеса на присъединяване. Имаме нов елемент и с него се надяваме да насърчим диалога“, допълни Верхаи.
Това е плана за растеж, посредством, който ще се насърчава изпълнението на всичко постигнато в рамките на диалога. Планът за растеж на Западните Балкани беше представен през 2023 г. Той е един вид инструмент за ускоряване на реформите. Целта е съответните държави, които кандидатстват за членство в ЕС да се справят по-лесно с реформите.
БВП на Западните Балкани е на 36% спрямо БВП на ЕС. Целта на плана е тази разлика да се намали и да се стигне до резултати, които да са видими за гражданите на Западните Балкани. Планът дава „безпрецедентни възможности за подкрепа още преди присъединяването“. Те са в четири стъпки:
Първият стълб е икономическо интегриране в единния общ пазар в ЕС. Това означава ползите от членството в ЕС да се почувстват още преди същинското присъединяване. Това са преки ползи за бизнеса и гражданите и наличие на различна икономическа реалност в Западните Балкани.
Вторият стълб е общ регионален пазар. Само след създаването на такъв пазар регионът би могъл да повиши с 1/3 националния си БВП. „Ще се прилагат същите правила, както и при нас в ЕС между държавите членки“, уточни Верхаи.
„Държавите от Западните Балкани, когато станат членове на нашия клуб, ще трябва и да прилагат същите правила. Това зависи изцяло от региона. Всичко трябва да се основава на правилата на ЕС. Това ще е и проверка за Западните Балкани за пълноценното присъединяване към пазара на ЕС“, допълни той.
Трето – необходимо е ускоряване на реформите. Трябва да се привличат повече преки чуждестранни инвестиции. Всяка година трябва да има постижението по отношение на реформите. Западните Балкани трябва да посочват всички нужни действия за тази цел.
Четвърто – предоставяне на чуждестранна помощ в размер на 6 млрд. EUR.
„Чрез тези инструменти ще съумеем да осигурим добро ниво на подкрепа. С многогодишната финансова рамка ще може да осигурим 90% от заплануваната помощ за Централните и Западни Балкани. След тази дата Западните Балкани няма да имат основание да кажат, че не са готови. Те трябва да са готови до тази дата“, категоричен е Верхаи.