За много хора може би изглежда, че да си рибар е романтична професия, която олицетворява спокойствието и свободата. Истината обаче е, че рибарите са изправени пред множество предизвикателства, които далеч надхвърлят романтичния стереотип. И въпреки, че в морето рибата е в изобилие, нелоялната конкуренция и липсата на лодкостоянки се оказват сериозни предизвикателства.
Всяка сутрин преди зазоряване Стефан и колегите му потеглят с лодките си с надежда за добър улов. Той разказва, че става в 4.00 часа, а след това подготвя въдици, такъми и двигателя. „Риба има, доволни сме. Започна сезона на сафрида, подрани рибата тая година:, казва Стефан Донев пред Нова тв.
Но с многото риба има и много проблеми.
„От година на година става все по-трудно. Отвсякъде все някой гледа да ни създава някакви проблеми. В последно време с лодкостоянките има проблем”, добавя рибарят Пламен Кирилов..
Донев казва, че със страх влизат в морето, въпреки че всички документи са им изрядни. „Като се приберем обратно на лодкостоянката се чудим да спрем ли, какво да правим. Да не ни напишат някой акт, защото отвсякъде ни гонят”, казва той.
Освен липсата на регламентирани лодкостоянки обаче, голям проблем за рибарите е и нелоялната конкуренция, която подбива цените.
„За намаляне на цените от една страна, голямо влияние има и любителския риболов, който е нерегламентиран риболов. Тези лодки, които видяхте днес в морето са 100-тината. От тези всички лодки, може би 10-15 имат лицензи за стопански риболов и право да извършват стопански риболов и естествено да продават риба. Всички останали са любители, а по закона за рибарство и аквакултури - любителите имат право на 3 кг. улов за лична консумация”, добавя Велислав Вангелов, председател на рибарско сдружение .
Според рибарите при продажбата също липсва регламент.
Вангелов уточнява, че никъде в България няма регламентирано тържище.