На 21 юли 2004 г. преди 20 години умира Радой Ралин. Той е българският поет, сатирик и дисидент, вдъхновил през мрачните гони на комунистическия режим поколения българи за ценностите на свободата.
По време на тоталитарната система в България, поетът Борис Христов казва за него: „Той е единственият различен измежду толкова еднакви хора.“
Радой Ралин е роден в град Сливен на 23 април 1922 г.
Правнук е на Таньо войвода, който е сподвижник на Васил Левски и приятел на Стефан Караджа.
Баща му е книжар и печатар, собственик на книжарница „Модерно изкуство“. Майка му Кина Стоянова е изключително набожна жена. Радой завършва гимназия в родния си град през 1941 г.,след което записва право в Софийския университет. По това време полицията го следи под кодовото име „Философът“ и регистрира изключването му от училище за четене на леви стихотворения. По-късно, комунистическата Държавна сигурност ще го преследва под псевдонимите „Злобния“ и „Козела“.
През юли-септември 1941 заедно с Дучо Мундров и Щ. Скубарев списва и редактира нелегалния антифашистки бюлетин „Истината по антисъветската война“. През 1942 г. е арестуван. През 1944 г. за три месеца завежда отдел „Агитация и пропаганда“ в Околийския комитет на Отечествения фронт в Сливен, но поради несъгласие с „революционните“ действия на комунистическото ръководство той заминава доброволец на фронта. Участва във Втората световна война (1944 – 45).
Между 1945 и 1946 г. е редактор в списание „Славяни“. Бригадир в Югославия през 1947 г..
През 50-те години на миналия ХХ в., когато в България джазът се смята за еретично изкуство, Радой Ралин е един от ревностните му поддръжници; заедно с Милчо Левиев създава през 1965 г. формацията „Джаз Фокус“.
Прочува се като дисидент и неудобен сатирик след изгарянето на книгата му с епиграми "Люти чушки" през 1968 г.
Един от създателите на Стършеловия сатиричен театър през 1953 г. – първият български театър на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската сатира. От 1946 г. работи последователно за в. „Литературен фронт“, в. „Стършел“, в. „Литературни новини“, в Студията за игрални филми, Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата документални киносатири „Фокус“. Редактор е и в издателство „Български писател“ (1967 – 68), в Българска кинематография (1976 – 87), във в. „Литературен фронт“ (1987 – 90).
От 1992 г. заедно с Борис Димовски и своя син Кин Стоянов издава за кратко в. „Щастливец“.
Молитва
Свободата е като хляба.
Всеки ден се замесва,
изпича,
изяжда.
Свободата трябва
всеки ден да е прясна,
топла,
сладка,
достатъчна, за да я споделиш с други.
Не яжте огризки,
не яжте вчерашен хляб,
не яжте подарен хляб.
Сами си замесвайте
и изпичайте
хляба,
за да го имате,
за да не го просите.
Засяда на гърлото
вчерашния хляб,
подарения хляб.
Хляб наш насущний дай си го сам.