Разколът в ДПС извади Ахмед Доган от сараите и го остави без власт в партията ДПС. С какво Пеевски е по-различен, за да се стигне до този момент… Пред ФАКТИ говори журналистът Мехмед Юмер.
- Г-н Юмер, какви събития наблюдаваме в ДПС и как стана така, че Ахмед Доган в момента няма дом, няма и партия за гърба си?
- Това е доста сериозен повод за размисъл, но нещата тръгват още от нелегалния период на Ахмед Доган, когато той е привлечен за лидер на една организация в защита на турската малцинствена група и мюсюлманската общност, а след това се трансформира в партия Движение за права и свободи (ДПС). И така партията стана икона, бе еталон за правене на модерна политика. ДПС още в първите години на прехода ясно заяви ориентацията си към евроатлантическата ценностна система и интеграцията в структурите на НАТО и Европейския съюз. Всичко това бе полезно за България, защото ние - за разлика от нашите съседи на запад, имахме един безболезнен преход. От един момент нататък обаче, ако трябва да влезем в някакви исторически рамки, от момента, в който ДПС с лидер Ахмед Доган влезе през парадния вход на властта при управлението на НДСВ, после в Тройната коалиция, а след това участваше и в кабинета „Орешарски“, нещата се промениха. Та с влизането във властта вече каузата ДПС бе заменена от капитала. Това го усети елитът на ДПС. Не случайно започнах с нелегалния период, защото тогава ДПС беше кауза, а верните на Доган депесари бяха изградили някаква солидарност, каквото се изгражда като приятелство в казармата, примерно.
- Това ли се промени в ДПС, днес я няма и тази солидарност?
- В ДПС изчезна идеалът, романтичният период изчезна, вярата в каузата на раните депресари. Имаше отлив от страна на ранните подръжници и симпатизанти, а в партията останаха по-скоро хората, които се интересуваха как да запазят властта си - от местната до централната. И, да, солидарността е факторът, след който изчезна позитивният дух, който крепеше хората, обединени около ДПС. Някак не останаха тези, които вярваха, че с младата кръв, която идва от младежите, коренно ще се променят нещата в лидерството на партията. ДПС за известно време съхрани своите солидарни хардлайнери, но във времето основните идеали бяха дискредитирани напълно. Така ДПС зае една удобна центристка позиция през годините, лавираща на ляво и на дясно в ролята на балансьор. След като влезе ДПС през парадния вход във властта, тя стана самоцел, а каузата беше забравена. Тогава и хората, които бяха лоялни, престанаха да вярват в „приказката“ ДПС. Да, партията си запази едно твърдо ядро, което продължава да вярва в лидерските качества на Доган и онзи ореол, изграден от нелегалния период.
- Видяхме Лютви Местан като лидер на партията, видяхме и Мустафа Карадайъ като лидер на партията. С какво Делян Пеевски е по-различен и какви качества Ахмед Доган подцени в него, за да се стигне до тази ситуация?
- Вижте, Ахмед Доган е начело на партията почти 40 години, като включим и онези 5-6 години в нелегалния период. Когато човек дълго седи начело на партия, му става трудно да издържа на психическия и физически натиск. Човек се износва. Ахмед Доган имаше много значителна роля в началото на прехода, когато устояваше на напрежението, създадено около ДПС. Знаете, че имаше призиви за забрана на партията, много протести още в самото начало на 90-те години. Тогава Доган успя да прекара ДПС през тези политически катаклизми с едно умерено правене на политика, без да стига до крайности. Когато Доган вече се отказа от активната политика и заживя в сараите откъснат от хората, някак сигурно е изгубил реална представа и преценка за нещата.
- Какво подцени Доган в Пеевски?
- Не знам дали точно става дума за подценяване или за прекомерна увереност в собствените си сили. На последната му публична изява на заседанието на Централното оперативно бюро (ЦОБ) чухме Доган да казва, че неговата воля като почетен председател е над партийните органи и ЦОБ. Явно това самочувствие, което Доган е имал през годините, че може да изключва всеки, когато си поиска, му изигра най-лошата шега в партията. В това заседание на ЦОБ го чухме да казва, че само неговият призив да си подадат оставките вече означава, че те са изключени от партията. Ето за какво говоря, за изгубената реална представа за нещата. Нали точно Ахмед Доган нарече Делян Пеевски „феномен“ и го номинира, за да го овласти на Националната конференция на партията. Ето това прекомерно самочувствие, че Доган стои над всичко в партийните органи, му изигра лоша шега.
- Защо Делян Пеевски дръзна да се противопостави на Доган. Просто е дошло времето на „новото начало“ ли, както вече се казва…
- Вижте, в началото Делян Пеевски беше доста обран срещу Ахмед Доган. Чак когато хората около Ахмед Доган обявиха, че изключват Пеевски и неговите приближени, тогава Пеевски реагира по-остро. Дотогава Пеевски казваше, че няма тема „Доган“. Пеевски казваше, че той е срещу дерибеите.
- Какво дава кураж Пеевски да следва определен път?
- Самият факт, че той е избран на Националната конференция, на която всички гласуваха за него и за Джевдежт Чакъров, е достатъчен. След това Пеевски изведе ДПС до втора политическа сила. Делян Пеевски се смята и е легитимно избран за съпредседател. Вижте, не знаем какво точно стана, че Ахмед Доган призова да не се гласува за кабинета „Желязков“. От там тръгна някакъв разрив, който още не е ясно какъв е.