Досега в предизборните надпревари основна част от приходите на традиционните партии бяха формирани от държавната субсидия. Когато обаче става въпрос за инициативни комитети или нови формации, те основно разчитаха на дарения от симпатизанти или кандидати в техните листи. Ставали сме свидетели на редица журналистически разследвания за социално слаби дарители или донорски кампании в рамките на месец по размер надминаващи “Българската Коледа” например.
В настоящата предизборна надпревара участват 28 политически формации. Някои от тях в голяма степен разчитат на набиране на дарения, както и привличане на средства от кандидатите. Колко дарения събраха те към 21-и октомври и симпатизантите или кандидатите са по-щедри, ще представим в настоящата публикация. В нея ще включим и информация за това на коя дата са направени най-много дарения и каква е тяхната средна стойност, както и за кои формации средствата от кандидатите са основен източник на финансиране.
Правилата за даренията и средствата на кандидатите
Партиите и коалициите могат да финансират кампаниите си със собствени партийни средства, средства на кандидатите и дарения от физически лица.
Даренията и средствата от кандидатите нямат таван, но всички получени от участниците суми следва да бъдат декларирани в 7-дневен срок. Те се публикуват в поддържания от Сметната палата публичен регистър, който съдържа пълната финансова информация за предизборните кампании на партиите. Всички дарители и кандидати, предоставили суми над стойността на минималната работна заплата, подават декларация за произход на средствата. Даренията на стойност над 1 000 лв. биват проверявани от Сметната палата за съответствие на доходите на съответното лице. Същите правила важат и за финансирането, предоставено от кандидатите.
Основни тенденции при даренията и средствата на кандидатите
До 21-и октомври 2024 г. според регистъра на Сметната палата, симпатизанти и кандидати са допринесли за приходите на формациите с общо 2 697 398 лв.
Общо 10 формации са получили дарения от физически лица, а 11 – средства от кандидатите. Повече подробности за двата вида партийни приходи може да видите по-долу:
В най-голяма степен продължава да е подкрепена кампанията на ДПС-Ново начало. Почти половината от всички набрани средства са именно за формацията зад Пеевски – 1 215 000 лв. (45% от всички приходи от дарения и кандидати). Скъпо струваща за техните кандидати в коалицията е тази надпревара – 785 хил. лв. са инвестирали те до момента, а симпатизантите на новото начало в ДПС са дарили средства в размер на 430 хил. лв.
Подробна информация за приходите по време на кампанията на формациите, имащи представители в 50-ото Народно събрание, може да видите в графиката по-долу:
*Партия Величие не е декларирала получени дарения или средства от кандидатите си.
От тях непарични средства са декларирали от БСП-Обединена левица в размер на 5 000 лв. от кандидат за депутат и Продължаваме Промяната-Демократична България (ПП-ДБ) в размер на 23 690 лв. от кандидати и две дарения от физически лица в размер на 540 лв. и 260 хил. лв.
Както посочихме по-горе според законовите регулации за дарения и средства на кандидатите на стойност под минималната работна заплата не се изисква декларация за произход на средствата и Сметната палата не извършва проверка. До тук в кампанията са направени 115 парични дарения и 1 непарично такова под 933 лв. Над тази стойност са останалите 109 парични и 2 непарични дарения. Средната стойност на паричните дарения е 5 633 лв. Паричните вложения на кандидатите под размера на минималната работна заплата са 41 на брой, а тези над – 135. Непаричните средства от кандидатите под 933 лв. са 12, а над – 9. Средната стойност на сумите от кандидатите е 5 727 лв.
Основната част от даренията под стойността на минималната работна заплата са за кампанията на коалицията Алианс за права и свободи. Така фракцията на Ахмед Доган е набрала 65 320 лв. от свои симпатизанти. Впечатляващо е, че устремът им да дарят е бил именно на 4-и октомври, когато са направени 70 от всички 71 дарения, всяко от които на стойност от по 920 лв. Това е малко под прага на минималната заплата и по този начин дарителите не са задължени да подават декларации за произхода на средствата си.
Пет пъти по-щедри са поддръжниците на Има такъв народ. От общо 67 дарения за партията, 52 са в размер на 5 хил. лв.
За контролът над даренията и средствата на кандидатите
Както сме отбелязвали и в предходни публикации по темата, понякога формациите набират средства за конкретна предизборна кампания още преди нейния старт. Такава практика наблюдаваме и в данните за предстоящите избори, за които има направени дарения от началото на м. септември. По отношение на вложените от кандидатите средства пък при повече от половината липсва информация на коя дата са предоставени на партиите.
Предвид така описаното отново се очертава необходимостта от определяне на конкретни срокове за фондонабиране. Допустимо е набирането на дарения да започва в деня на потвърждаване на регистрацията на съответната формация за участие в изборите. Ако пък самото дарение е целево и дарителите очакват средствата да се разходват за финансиране на кампанията, то краят на фондонабирането най-логично следва да бъде и последният ден на предизборната надпревара или самият изборен ден.
Изменения в законодателството може да се предвидят и по отношение проверката на доходи на дарителите и кандидатите от чужбина, за спестявания в банки и други. Сметната палата също изтъква този факт в своите одитни доклади, изготвени след всеки вид избори.