Още от малки сме научени да мислим, че всичко ново е качествено. За някои стоки това със сигурност е така, но има и такива, при които дилемата дали да се купи ново или старо е голяма. Недвижимите имоти, и в частност жилищата, са именно една от тези стоки. Тръгвайки да купува имот, клиентът има не само определени изисквания, но и ясна представа как точно трябва да изглежда всяко помещение.
Ключови параметри, разбира се, са цената и местоположението.
Все по-често обаче натежава факторът „вътрешно разпределение”
Оказва се, че в старите жилищни сгради (дори и тези с малка квадратура) апартаментите са далеч по функционални от тези ново строителство. На пръв поглед при старите апартаменти всички стаи са разпределени по начин, по който всичко е на мястото си – от коридора се влиза в кухнята и хола, спалнята гледа към задния двор и е на закътано и тихо място.
При новото строителство клиентите често се сблъскват с големи по документи, но малки по площ апартаменти. В стремежа си да бъдат „максимално” функционални, стана почти закон да
няма отделно помещение, което да е кухня
Тя просто е сгушена в единия ъгъл на хола, който е и трапезария. Така клиентът получава „три в едно” – кухня, трапезария и хол. Всичко това е разположено на 15-20 кв.м и като се наредят мебелите не остава свободна площ, върху която например децата да играят. Ако клиентът хареса имота, купи го и иска да има отделна кухня, то трябва да вложи допълнителни пари, за да изгради стени в новопостроения апартамент и да има обособено самостоятелно помещение за кухня, което ще отнеме част от използваемата площ (снимка 1).
Спалнята също прилича на кибритена кутийка
Буквално от вратата се спъваш в леглото и колкото и смешно да звучи, вероятността да паднеш е много голяма. Разстоянието от гардероба до леглото е точно колкото да може да се мине. Същото е положението и с отстоянието от леглото до прозореца или балкона. (снимки 2, 3, 4 и 5)
В повечето нови жилища дори за детските стаи също не е предвидено малко повече пространство за игра на мачуганите. Повечето от тях могат да бъдат обзаведени за деца максимум до 10-годишна възраст. За по-големите предвидената квадратура ще е малка (снимки 6 и 7)
Проблемът „Купуваме много площ, а получаваме малко” се появи след като на мода дойдоха комплексите от затворен тип. В стремежа си да изградят голямо количество апартаменти на малка площ,
предприемачите обърнаха представата на българина
за вътрешното разпределение на жилището на 180 градуса. Дали обаче българинът е съгласен да плаща за двустаен апартамент, в който единствено може да вкара мебелите от боксониерата си?