По-високите данъци, които ще трябва да плащат от тази година жителите на двете варненски местности Евксиноград и Траката, предизвикаха масови протести. По-интересно е обаче кое е провокирало общинските съветници в Морската столица да вземат подобно решение. Обяснението е, че в Евксиноград има много луксозни имоти, а собствениците се наслаждават и на прекрасна гледка. При отразяването на протеста от пресата много от местните жители твърдят, че освен луксозни имоти там има и най-обикновени къщи и апартаменти. Рядко обаче някои от собствениците ги продават, показва справка в специализирания сайт imot.bg.
Преглеждайки обявите, се вижда, че в Евксиноград към момента се оферират над 120 жилища. Преобладаващата част са ново строителство. Повечето са обзаведени, а тези които не са имат опция за обзавеждане по желание на купувача. Цените започват от 43 700 EUR като срещу тази сума може да се купи двустаен апартамент от 80 кв.м с перфектна панорама, разположен в луксозна сграда. Имот на шпакловка и замазка, разположен в сграда близо до резиденцията, се продава за 145 000 EUR. Големината му е 105 кв.м. Най-скъпият ваканционен апартамент е мезонет с площ 300 кв.м и цена от 550 000 EUR.
Почти 80 са къщите, които се оферират в Евксиноград, като трудно сред офертите ще намерите старо строителство. Най-скъпият имот е с цена 1 600 000 EUR. Триетажната къща е с разгъната застроена площ от 1350 кв.м. Обзаведена е с поръчкови мебели, ръчна изработка.
Дали има възможност за застрояване? Ако се съди по обявените над 30 парцела за продажба, то възможност да продължи модернизирането на Евксиноград почти няма. Цените на парцелите са от 90 EUR/кв.м за урегулиран имот от 500 кв.м. до 530 EUR/кв.м за терен в местността „Старите лозя” с площ1285 кв.м.
Къщите, строени преди 1989 г., изглеждат малки и овехтели на фона на огромните и пищни нови имения и комплекси от затворен тип. Някои се шегуват, че дори не могат да си позволят да имат огради (зидани или от ковано желязо) като тези на въпросните имоти. След решението на общината обаче те няма да могат да си платят данъците, камо ли да имат ограда като тази на съседа. Остава въпросът дали това, което се случва може да се нарече подмяна на сградния фонд или по-скоро е актуална максимата „покрай сухото гори и суровото”. Не е ли по-справедливо да се направи разграничаване на имотите в подобни територии?