Цели 33 години от живота си Никола Василев отдаде на първата ни оперна сцена. Напусна я преждевременно, но остави следа. Беше сред най-добрите белкантови певци, които носеха големия, класическия оперен репертоар. Пееше често по два-три пъти на седмица, при това все главни и трудни роли. Превъзхождаше някои от своите колеги с по- голяма известност и звания, беше скромен, един от стълбовете на силната трупа от 60-те до края на 80-те години.
Роден е на 24 февруари 1933 година под артистичния знак на Рибите в София в голямо семейство, в което е осмото дете. От малък започва да учи пиано и акордеон. Мечтае да стане хоров диригент. При пътен инцидент наранява едната си ръка и след сложна операция е принуден да се откаже от пианото. По препоръка на диригента Михаил Ангелов започва да учи пеене. След гимназията, през 1954 г. кандидатства в Консерваторията, но проф. Христо Бръмбаров не го приема. Започва да учи при тенора Любен Минчев, а след това и при Христо Вълчанов. Служи три години в Трудовите войски, за щастие в Ансамбъла, като акордеонист и певец- солист. Гласът му е вече укрепнал, добре школуван. Явява се отново в Консерваторията и този път е приет като „изключително дарование”. Попада в класа на проф. Елена Ангелова- Орукин, нейната школа, макар и оспорвана от мнозина, му допада. Завършва успешно през 1960 с отлична диплома. През 1961 се явява на конкурс в Софийската опера, където имат нужда от млад баритон, който да дублира Асен Селимски. За кратко време подготвя партията на Фигаро и прави дебюта си с нея като сам се подготвя музикално. Ръководството е очаровано не само от красивия му, отлично школуван белкантов баритон, но и от голямата му музикалност, особено от бързината, с която сам учи ролите си. Така само за един сезон Никола Василев се представя като Фигаро, Марсел от „Бохеми”, Княз Елецки от „Дама Пика” и Жермон от „Травиата”. Така става ценен за театъра, ценен от диригенти и режисьори, харесван от публиката. През тези години работи с диригентите Асен Найденов, Атанас Маргаритов, Иван Маринов, Михаил Ангелов, Руслан Райчев, Недялко Недялков, Борис Хинчев и режисьорите Михаил Хаджимишев, Николай Николов, Петър Щърбанов, Светозар Донев, Емил Бошнаков. Диригентите го уважават заради музикалността и съвършената му школа, а режисьорите заради артистичността и органичността на сцената – той е сред най- добрите певци- актьори през тези години в Операта.
По препоръка на композитора Марин Големинов, е изпратен от Министерството на културата на едногодишна специализация в студията на Миланската скала/ една практика от онези години, която сега нашата държава би трябвало да продължи!/. Там има шанса да попадне при знаменития баритон Карло Талиабуе и да усъвършенства своето майсторство, да поддържа правилната си форма и постановка на пеенето. За тези 33 години Никола Василев се превъплъщава в близо 50 образа, от които малките роли са само 6. Като Фигаро се представя цели 135 пъти, многобройни са и участията му в „Травиата”, „Дон Карлос” / пее заедно с Гяуров в Болшой театър, Москва/яГ, „Бал с маски”, „Евгений Онегин”, „Любовен еликсир”, „Албена” на Парашкев Хаджиев. Пее още в „Атила”, „Сицилиански вечерни”, „Силата на съдбата”, „Трубадур”. Бих казал, че е подчертано вердиев глас и превъзхождаше повечето от баритоните в този труден репертоар. С част от ролите си гостува в чужбина, участва и в най- успешните турнета на националната ни опера в Белгия, Англия, Испания, Германия, Франция. Има самостоятелни гастроли в Румъния, Куба, Египет, Италия, Холандия.
След като напуска преждевременно, при това в отлична гласова форма Операта /което преживява като истинска трагедия!/, Никола Василев започва да работи успешно като вокален педагог. Неговата солидна подготовка, италианската му школа и голям опит на сцената му позволяват да подготви редица млади певци. Почина след тежко и продължително боледуване, 79- годишен, през 2012 година.