Едно от първите имена на тракийски владетели, достигнали до нас от древността е името на тракийския цар Рез (Резос). Той е и един от най-известните тракийски владетели изобщо. Античната писмена традиция представя Резос като владетел на племето едони, което е едно от южните тракийски племена, но историческите събития го свързват по-скоро с източните тракийски предели и Малоазийските тракийски племена. Самото име Рез по единодушно мнение на изследователите е свързано с корена –рег- съответно –рекс – т.е. владетел, цар. Според някои изследователи царят това е човекът, който реже хляба, месото от убитото животно, раздава и разпределя дяловете от храната в семейството и в общността, т.е. „рез, рекс” е свързано и с глагола „режа”.
Най-известното описание на тракийският цар Рез е от Илиада, на Омир. Там той е описан като могъщ владетел, който идва в помощ на троянците, в битката им с ахейските племена. Резос е син на Ейоней, според стиховете в Илиада, а конете, с които пристига край Троя са най-хубавите и бели като сняг, бързобеги като вихър. Колесницата му е хубаво украсена и със злато и със сребро. Неговите щитове, копия, лъкове също са огромни, златни и дивни – „не прилича на смъртни мъже да ги носят, а на безсмъртни богове” (Илиада, Песен X). Тук трябва да се направи едно уточнението, че този красив впряг, облекло и оръжия не са случайни. Те свързали името на Резос с това, че е син на музата Евтерпа, тъй като бил откривател на всичко, предназначено за украса и прелест и на дрехите с пурпурни ивици.
Под стените на Троя Резос води многобройна войска, способна да реши само за няколко дена конфликта, и проблемът на обсадената Троя, който продължавал вече десет години. Това знаели и богове, и пророци, и смъртните хора. Версиите за участието на цар Рез, веднага след пристигането му в помощ на Троянците са две. Според едната той участвал един ден в битка и избил толкова много врагове, че те били принудени веднага да предприемат нещо. Според другата версия той изобщо не можал да встъпи в битка, а бил убит още същата вечер, когато пристигнал. Така или иначе и в двата случа тук се разиграла една голяма трагедия, свързана, най-вероятно с жестоко предателство. Рез и дванадесет от най-близките му хора били убити през нощта, докато спели, от царя на Итака Одисей и царят на Аргос Диомед. Конете им били отвлечени от тези двамата към стана на ахейците. Този невероятен подвиг на Одисей и Диомед се обяснява единствено с многото вино, което траките погълнали преди да заспят, но това вино едва ли е било без опиат и отрова в него, за което историята и поетите гузно мълчат. Кой е извършил предателството също не се знае.
Така трагична е смъртта на Резос, но не и неговият живот изпълнен с творчество и естетика и обединение на тракийските племена. И до днес е запазена трагедията „Резос”, която се смята че е написана от древногръцкия драматург Еврипид, живял в V век пр.н.е. Той е автор и на други произведения свързани с троянската война, която се датира около XII век пр.н.е. Според античните автори Резос бил погребан край град Амфиполис, до устието на река Струма, като гробницата му се издигала на един хълм. Традицията го представя още и като син на самата река Струма (Стримон), която е представена като мъжко божество. Интересна е и историята със жената на Резос Аргантона, която била от тракийското племе витини, обитаващи земите около днешна Бурса, в Турция. Както и в България, там също има река наречена по името на Резос, както и нашата гранична река Резово.
В литературата от древността до днес трагичната смърт на цар Резос е много по-известна от достойният му живот на воин и естет, но така или иначе всички герои участвали в Троянската война са обезсмъртени завинаги.