Да, малко филми са стигнали до нивото на истинска култова класика, както „Извънземното“, но няма как да не призная, че за изминалите 40 години един от шедьоврите на Стивън Спилбърг не е остарял никак добре.
С ръка на сърцето признавам, че днес за пръв път в живота си изгледах филма, макар да знаех почти всичко за него. Все пак той е вдъхновил не една и две ленти след себе си, а и от него тръгват кариерите на някои емблематични фигури в Холивуд.
Чувствам се длъжен да ви разкажа накратко за случващото се, като ще се придържам строго към отсъствието на спойлъри.
„Извънземното“ е историята на едно момче и необичайното му приятелство със същество от друга планета. Традиционната концепция за два враждуващи свята е нарушена, защото E.T. се оказва, че е създание, което изследва вселената с възможно най-чистите си намерения. Правителството на САЩ обаче е прекалено мнително и прави всичко възможно, за да открие извънземното създание, защото се страхува от неизвестното. Чистото детско съзнание междувременно демонстрира коренно различен подход.
Преди точно 40 години лентата получава 9 номинации за „Оскар“, от които печели 4 - за звук, визуални ефекти, аудио ефекти и оригинална музика.
7-годишната тогава Дрю Баримор поставя основите на дългата си и бляскава кариера. Заедно с нея са още Хенри Томас, Питър Койот и Дий Уолъс.
Проблемите от днешна гледна точка обаче са доста. Подобрените картина и звук не са достатъчни, за да бъдат замаскирани остарелите ефекти. Космическият кораб изглежда нелепо, самото извънземно е ужасна механизирана кукла, а летящите велосипеди изглеждат точно като за 1982 г.
В същото време разбирам защо филмът е с култов статут в научната фантастика. Има ужасно много оригинални идеи, закачки с „Междузвездни войни“, запомнящ се диалог и трагикомични сцени, които заслужено са белязали няколко поколения киномани.
Убеден съм обаче, че чувството на носталгия у хората, израснали със сърцераздирателната история на E.T., ще ги накара още веднъж да преживеят всичко и то в IMAX.