Никита Михалков: Днешните кино и театър са банан, залепен на шперплат

"Много важно е как самият актьор се отнася към своята популярност, към славата. Човек се опива от тях и често губи контрол над самочувствието. За друг, основното е самата работа, творчеството и останалите грижи, както пише Александър Сергеевич Пушкин: „Какво е слава? — Ярко петно върху опърпаните дрипи на певеца.” Но съм убеден, че творческото дълголетие е именно на тези, които не смятат таланта си за своя собственост, а се смятат само за проводник между Бог, който ги е дарил с този талант, и всички останали, които го нямат".

Това заяви пред ТАСС руският режисьор Никита Михалков.

"За съжаление сега качеството на филмите, търсенето на смисъл, дълбочината на повдигнатите въпроси и качеството на отговорите на тези въпроси са на второ, трето, пето място.

Това е общата тенденция, според която "цивилизования свят" диктува критериите за оценяване на едно произведение на изкуството. Когато банан, залепен на шперплат, се представя като художествено откритие и се продава за 1,5 милиона долара, няма смисъл да се обсъжда Рембранд. За съжаление, нито киното, нито театърът избегнаха тази съдба", казва носителят на "Оскар".

"Що се отнася до тези, които напуснаха страната, това не са хората, лишили се от родина по времето на Съветска Русия, защото не са приели новата власт. Онези бяха загубили родината си физически, но не и духовно, а напротив - целият им бъдещ живот и цялата им работа, независимо дали са спечелили пари като таксиметрови шофьори или миячи на чинии, споменът за Русия и любовта им към нея - никога не са ги напускали. Те създадоха най-голямата емигрантска култура. Всичко са изградили върху любов към това, което са загубили.

С какво е изпълнен животът на онези, които си тръгнаха днес, не прогонени, а избягали? Колко любов има към всичко в това, което правят сега? Няма смисъл да го анализираме. Нищо не може да се гради от омраза. Дори в Голямата война победихме не от омраза към германците, а от любов към родината. И затова полевите кухни на Червената армия в разрушения Берлин изхранваха жителите на този град", продължава Михалков..

"По време на първата емиграционна вълна Иван Бунин получава Нобелова награда за литература за „Тъмни алеи“. Тази творба и „Животът на Арсениев“ са пропити с любов към Русия, а днес Светлана Алексиевич получава тази награда, защото я мрази.

И отново Достоевски е прав: където няма Бог, всичко е позволено. Смелостта на човечеството се крие в разбирането на това и съзнателната му съпротива. И колкото и претенциозно да звучи, в този смисъл светът, още незаслепен от мрака на глобализма, гледа с надежда към Русия, а за нас най-важното е тази надежда никога да не ни напуска", допълва режисьорът.

И продължава на политическа тема:

"Пълна лъжа и двуличие управляват „цивилизования“ свят. И тази лъжа не е възникнала вчера, нито преди година, нито дори преди 100 години. В кое да вярвам? В искреността на "белите каски", Минските споразумения, след чието подписване на следващия ден се извърши държавен преврат, в обещанието на НАТО да не се доближава до границите ни, в обвинението за окупация на Крим след оглушителен референдум и в същото време, без никакъв референдум, превземането на Голанските възвишения от израелските войски, в обещанието на Байдън да не оправдава престъпния си син, в обета на Тръмп да прекрати войната с Украйна за 24 часа?

По отношение на Русия има завист - „защо вие имате всичко това, а ние нямаме?“ Те са преследвани от осъзнаването, че несметните богатства, придобити от нашите предци, не им принадлежат. Не напразно на бившия държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт се приписва изказването, че е несправедливо Сибир да принадлежи само на Русия. А експертите оценяват това богатство на не по-малко от 72 трилиона долара. Никой няма по-големи съкровища.

И следователно нито идеологията, нито комунизмът, нито болшевиките, нито „авторитарното управление“ засягат нашите - както погрешно ги наричаме - партньори, а именно тези богатства, извоювани с живота на нашите предци. Ако знаете всичко това, ще повярвате ли на приятелската усмивка и искрения интерес да знаят как живеете?

Много ми хареса фразата, казана от нашия президент - „вътрешният суверенитет“ е много дълбоко нещо: в какво вярваш, какви компромиси със себе си можеш да направиш, разбираш ли концепциите за „грях и срам“, както каза моят прачичо, историкът Дмитрий Кончаловски. В крайна сметка е жалко да не забележат 10 години как се унищожават цивилните жители на Донбас", завършва Никита Михалков.