Поредна годишнина от смъртта на легендарния актьор Георги Георгиев-Гец премина, без никой да остави цвете на гроба му. Дирите на внуците му се губят, а синът му Данаил пък е в Америка и от 26 години не е стъпвал в родната си страна, пише вестник "Ретро".
Гец ни напусна на 2 септември 1996 г., няколко месеца след като през април същата година е покосен от инсулт на сцената на Старозагорския театър и изпада в кома. Погребан е на Централните гробища в София. По-малкият от двамата му синове – Данаил, си идва последно за опелото му и оттогава България явно е затворена страница за него. Дани Гец заминава за Щатите още през повратната 1989 г. заедно с жена си Адриана. Пристигнали в Лос Анджелис със скромните 1000 долара в джоба, един куфар с дрехи и баскитара. Макар синът на актьора да завършва музикалния колеж „Бъркли“, му се наложило дълго време да работи като продавач в магазин за дискове, бояджия, рецепционист в мотел, куриер, зидаро-мазач на строеж, шофьор за доставка на хляб, басист, пианист, копист, оркестратор, докато стане известен композитор на холивудски продукции. Сега с жена му Адриана са прочути имена в киногилдията зад Океана. Тя е филмов продуцент, а Дани Гец е участвал в създаването на музиката на някои от най-мащабните и известни филмови продукции, като „Междузвездни войни“, „Хари Потър“, „Кинг Конг“. Писал е музика и за сериалите „Приятели“ и „Всички обичат Реймънд“. Със съпругата му имат един син Мартин, който също е музикален талант. Той е единственият внук, който Гец приживе успява да види. В Америка с жена му Цена гостували веднъж, година преди той да почине.
През 2015 г. пък издъхна по-големият син на актьора – Иван Георгиев-Гец, който бе известен филмов режисьор. Той си отиде внезапно едва на 57-годишна възраст заради силен вътрешен кръвоизлив. Иван е баща на три деца – Станислав от първия му брак и близнаците Деница и Георги от втората му съпруга. Нито един от тях обаче няма щастието да се познава с великия си дядо.
В забрава и разруха е потънал и родният дом на звездата от „Селянина с колелото“, който се намира в бившето село Разпоповци, днес квартал на балканския град Елена. Домът на Гец е напълно запуснат, а идеята да се превърне в музей на негово име е забравена. До разпад вилата стигнала заради недобросъвестни квартиранти, а на нея няма поставена дори паметна плоча, която да напомня, че там е роден и израснал един от най-талантливите ни актьори.
От общо 300 филма, снимани от 1951 до 1990 г., Гец е играл в над 70 от тях. Шест пъти е вземал награда от варненския кинофестивал. Имало е случаи, в които е бил зает с над 20 представления в театъра, а в същото време е репетирал и се е снимал във филми. За съжаление, последните години от живота му са тежки. Той посреща като голяма обида пенсионирането му от Народния театър, където е играл цял живот и изкарва дните си на ръба на мизерията. Макар и приет от третия път във ВИТИЗ, Георги Георгиев-Гец записва името си със златни букви в българската история, а 26 години след смъртта му единственото, което напомня за него, е малката улица в покрайнините на София, носеща името му.