Младата виолончелова звезда Юлия Хаген ще дебютира със Софийската филхармония на 11 май.
Любима партньорка на братята Капюсон и Игор Левит, носителка на най-престижните отличия в класическата музика, Хаген излиза на сцената на зала България под палката на Найден Тодоров, за да представи Концерт за виолончело №1 на Шостакович.
В концерта ще звучат и "Половецки танци" из операта "Княз Игор" от Бородин с участието на Националния филхармоничен хор, както и световната премиера на „Икар“ от Ценко Минкин.
Юлия Хаген е сред най-обещаващите инструменталисти на своето поколение. Еднакво е убедителна като солист на оркестри, в рецитали с пиано или в изяви с камерни формации заедно с изтъкнати музиканти. В изкуството ѝ се съчетават техническото майсторство с високите артистични стандарти и директен комуникативен подход към правенето на музика.
Родена е в Залцбург през 1995, потомък на музикантско семейство, тя започва да свири на виолончело на петгодишна възраст. Нейното обучение при Енрико Бронзи в Залцбург и Райнхард Лацко във Виена е последвано от години на формиране във виенския клас на Хайнрих Шиф от 2013 до 2015 и накрая от обучение при Йенс Петер Майнц в Университета по изкуствата в Берлин. Като стипендиант на Академия Кронберг Юлия Хаген учи при Волфганг Емануел Шмид до 2022.
Талантливата изпълнителка прави своя дебют на 14-годишна възраст като солистка на Виенския младежки оркестър. Оттогава тя свири активно в цяла Европа и Япония, включително в зали като „Концертхаус“ и „Музикферайн“ във Виена, „Тонхале“ в Цюрих, „Барбикан хол“ в Лондон и „Сънтори хол“ в Токио. Свирила е с „Концертхаус оркестър“ – Берлин, „Тонхале оркестър“ – Цюрих, „Моцартеум“ – Залцбург, „Брукнер оркестър“ – Линц, и „Кремерата Балтика“. Работила е с диригенти като Яйвър Болтън, Мирга Гражините-Тила, Инго Мецмахер, Маркус Пошнер и Кристина Поска. Редовно се изявява като камерен изпълнител с партньори като Игор Левит, Александър Лонких, Аарон Пилсан, Аника Тройтлер, Флориан Бьош, Рено Капюсон, Тобиас Фелдман, Томас Рейф, Жерар Косе, Клеменс Хаген, Доминик Вагнер и квартетите „Армида“ и „Артемис“.
Акцентите от сезон 2022/23 включват завръщането на Юлия Хаген в Симфоничния оркестър на град Бирмингам под ръководството на Мирга Гражините-Тила с Втория концерт за виолончело на Шостакович в „Концертгебаум“ – Амстердам, изпълнения на Концерта за виолончело на Дворжак със Симфоничния оркестър на Виенското радио, Швейцарския симфоничен оркестър в Лугано и Пражкия симфоничен оркестър; участия с Копенхагенската филхармония, „Брукнер оркестър“ – Линц, Софийската филхармония, както и северноамерикански дебют със Симфоничния оркестър на Ванкувър. Като част от „Ouverture spirituelle“ е изпълнението на „Canticle of the Sun“ на София Губайдулина на Залцбургския фестивал през 2023 година.
Сред многобройните ѝ камерни дейности са трио концерти с Игор Левит и Йохан Дален в лондонската „Уигмор хол“ и на Международния музикален фестивал „Heidelberger Frühling“, изпълнения с музикалната група „Quatuor Arod“ и с „Hagen Quartet“, турне в Япония с виолончелово дуо с Клеменс Хаген.
Юлия Хаген има ангажименти на „Festspielfrühling Rügen“, фестивала за камерна музика в Екс ан Прованс, фестивала „Risоr“, както и на норвежкия фестивал за камерна музика „Rosendal“, основан и ръководен от пианиста на Лейф Уве Андснес.
Младата изпълнителка редно си сътрудничи с братята Капюсон. Рено Капюсон е диригент и солист цигулар на „Orchester de Chambre Nouvelle-Aquitaine“ в турне с Тройния концерт на Бетовен, а с виолончелиста Готие Капюсон тя се среща на концерти с неговия ансамбъл „Капучели” в Женева.
Носител е на награда от Международния конкурс за виолончело в Лицен и Конкурса за виолончело „Мацакурати“, удостоена е с наградата за култура „Hajek-Boss-Wagner“ и наградата „Nicolas Firmenich“ на Академията на фестивала Вербие като най-добър млад виолончелист, както и с други отличия.
През 2019 заедно с Аника Тройтлер тя издава първия си албум от „Hänssler Classic“ с двете сонати за виолончело от Йоханес Брамс. Подготвя нови записи.
Юлия Хаген живее във Виена. Свири на инструмент от Франческо Руджиери (Кремона, 1684), който ѝ е частно даден назаем.