Милена ВЪРБАНОВА
Един от най-загадъчните и интересни за нас, българите, древни епиграфски паметници, намерени на територията на Италийския полуостров, е "Accetta Satricum". Той е оставен от волските и - както сочи названието му - е открит в Сатрикум, голям волски град, създаден в предримската епоха, съперничещ по броя на жителите си, с Алба Лонга. В V в.пр. Христа, той вече е влязъл в територията на приморските волски - волски анциати - и името му е променено на Сатрикум Анцийски. Намира се в Лациум, на шейсетина километра от Рим, на древен път, паралелен с Вия Апия. Днес Сатрикум не съществува като населено място, а представлява само обширен археологически обект. Епиграфският паметник "Accetta Satricum" е изключителен с това, че е написан на волски език с волска писменост - за разлика от "Tabula Veliterna", написана на волски език с латиница. Не съм го изследвала с оглед на неговия прочит, но мястото на намирането му - Сатрикум - хвърля, според мен, ярка светлина върху значението и древността на етнонима "волски".
В статията си, посветена на "Табула Велитерна", както и в книгата си "Връх България", изд. 2016 г., (в която отделям голямо внимание на волските - лидийци, приети с мир в Италия от етруските, които също са лидийци, според Херодот), твърдя, че етнонимът "волски" е тясно свързан с българското име (Волжка България) и означава буквално "вълци". Удивително е в каква степен символът на вълка - умен, смел, безпощаден, организиран - се е слял в съзнанието на древните хора със самото понятие за "народ" - разбираме го от германското слово volk - народ, което буквално означава "вълк". От древнотракийската дума "вълк" произлиза и понятието "война" - "вой" ("бой"). Ето защо можем да преведем етнонима "волски" и като "бойци", "воини", название, отговарящо на характеристиката, която Тит Ливий прави на този италийски народ - ferocior ad rebellandum qvam bellandum gens ("Историята на Рим").
След тези разсъждения не е трудно да разгадаем смисъла на името Сатрикум, един от най-значимите волски градове. Заменяйки "с" с "ш", получаваме точното му название "Шатрикум", което води към "Кшатрикум" - град на кшатриите, воините. "Кшатрии" на санскритски първоначално е означавало "владетели", "управляващи", но бързо е стеснило своя смисъл до "воини", предвид факта, че арийската кастова държава е базирана върху военната организация. Самото слово "шатри", което явно произлиза от "кшатрии", означава военни, походни палатки (военен лагер) и няма нищо общо с придадения му по-късно смисъл на първобитно жилище на нецивилизован индивид (племе).
Из книгата "Злато за смет" ( 2020 г.)
* Предвид горния анализ, преценявам като напълно резонна идеята на един от основоположниците на тракологията, В.Томашек, че тракийският народ сатри, обитавал Югозападните Родопи, чието название напълно съответства на името Сатрикум, всъщност произлиза от военната каста на диите и бесите.