Все повече научни изследвания показват, че изкуството и културните дейности могат да имат реално влияние върху човешкото здраве – не само на психологическо, но и на биологично ниво. Нова британска разработка стига още по-далеч, като предполага, че редовното посещение на музеи, концерти, изложби или участието в творчески занимания може да забави процесите на стареене почти толкова ефективно, колкото умерената физическа активност.
Темата за връзката между културата и здравето привлече внимание още преди няколко години, когато лекари в Канада започнаха символично да „предписват“ изкуство на свои пациенти, осигурявайки им безплатен достъп до музеи. Идеята беше, че контактът с културна среда може да подобри психическото състояние, да намали стреса и да подпомогне цялостното благосъстояние.
Ново изследване на учени от University College London подсказва, че подобни практики може да имат и измерим физиологичен ефект. Според проучването редовното участие в културни и артистични дейности е свързано с по-бавно биологично стареене. Резултатите са публикувани в научното издание Innovation in Aging.
Изследователският екип анализира данните на над 3500 възрастни британци, проследявайки както честотата на културните им активности, така и показатели за т.нар. биологична възраст чрез различни епигенетични модели, известни като „епигенетични часовници“.
Тези модели оценяват скоростта на стареене въз основа на промени в генната експресия и влиянието на начина на живот върху организма. Макар да не представляват абсолютно точен инструмент, те все по-често се използват в съвременната медицина и геронтологията за оценка на риска от заболявания и общото здравословно състояние.
Проучването включва широк спектър от дейности – посещения на музеи, библиотеки и изложби, пеене, танци, рисуване, ръкоделие и други форми на културна активност.
Резултатите показват, че хората, които участват в подобни занимания поне веднъж седмично, демонстрират по-бавни признаци на биологично стареене в сравнение с онези, които рядко имат досег до изкуство и култура. Според един от използваните епигенетични модели скоростта на стареене при тях е с около 4% по-ниска.
Ефектът е особено изразен при хората на средна възраст, като учените установяват и друга тенденция – колкото по-разнообразни са културните активности, толкова по-добри са показателите за биологично стареене.
Един от най-новите използвани модели – DunedinPACE – измерва темпа на стареене на организма. Данните показват, че хората, които участват в артистични дейности поне веднъж месечно, стареят с около 3% по-бавно според този модел, а при седмична активност разликата достига 4%.
Друг епигенетичен модел – PhenoAge – сравнява реалната календарна възраст на човек с възрастта, която най-точно отразява здравословното му състояние. При хората с редовна културна активност биологичната възраст се оказва средно с около една година по-ниска в сравнение с участниците, които рядко посещават културни събития.
Според ръководителя на изследването д-р Фейфей Бу това е първото проучване, което показва връзка между културната ангажираност и биологичното стареене.
Авторите отбелязват, че изкуството вероятно въздейства върху организма по няколко различни механизма едновременно. Културните дейности намаляват нивата на стрес, подпомагат социалните контакти, стимулират мозъчната активност и често включват физическо движение – фактори, които отдавна се свързват с по-добро здраве и по-нисък риск от хронични заболявания.
През последните години все повече научни публикации разглеждат творческите занимания като част от т.нар. „социално предписване“ – подход, при който лекарите насочват пациенти към активности извън традиционната медицина, включително спорт, природни разходки, доброволчество и културни събития.
Изследователи сравняват ефекта на подобни дейности с популярната практика „горско къпане“ – терапевтичен контакт с природна среда, който вече се използва в някои държави като допълнение към психичното и физическото лечение.
Според учените изкуството комбинира едновременно емоционални, когнитивни, социални и физически стимули, а именно балансът между тези фактори е ключов за здравословното стареене. В този контекст едно посещение в музей или концертна зала може да има далеч по-голям ефект върху организма, отколкото се смяташе допреди няколко години.