Защо с годините ставаме по-цинични, вместо по-мъдри?

Един от най-устойчивите стереотипи за остаряването е образът на вечно недоволния човек, който вече не вярва на никого. Научните данни обаче не показват, че времето само по себе си превръща хората в по-цинични и огорчени личности. По-често се наблюдава обратното: с възрастта намаляват емоционалната реактивност и невротизмът, а нарастват спокойствието, сговорчивостта и доверието.

„И двете изследвания установяват положителна връзка между доверието и благополучието през целия живот“, казва психологът Майкъл Пулин от Университета в Бъфало. В едно от проучванията са анализирани данни за 197 888 души от 83 държави. Друго, което проследява 1230 американци във времето, установява, че доверието им към хората се увеличава с напредването на възрастта.

Кога житейският опит води до цинизъм

Това не означава, че огорчението е измислен проблем. То по-често се появява не заради броя на изживените години, а заради начина, по който човек е бил третиран и как е осмислил загубите си. Изследване на Дикла Сегел-Карпас и Лиат Аялон, публикувано в списание „Психология и стареене“, използва данни за 7500 по-възрастни участници. Резултатът показва двупосочна връзка между самотата и циничната враждебност.

Самотният човек може да започне да възприема околните като ненадеждни или като хора, които действат със скрити мотиви. В същото време подобно недоверие затруднява създаването на близки отношения и може да задълбочи самотата. Така се оформя кръг, в който подозрението намалява контактите, а липсата на контакти потвърждава подозрението.

Друго изследване, проведено от психолози от университетите в Тилбург, Кьолн и Минесота, описва сходен механизъм. Анализът включва данни от 28 от 29 държави, надлъжни наблюдения за период от четири години и пет предварително регистрирани експеримента. Авторите установяват, че преживяното неуважение засилва циничните убеждения, а циничното поведение увеличава вероятността човек да бъде посрещнат с неуважение.

Това е самоподдържащ се модел: човек очаква измама или лошо отношение, държи се по-подозрително и враждебно, а околните реагират по същия начин. Получената реакция изглежда като доказателство, че първоначалното недоверие е било оправдано.

Възрастта променя и доброто, и лошото

Някои промени, свързани с възрастта, действително могат да бъдат възприети като затваряне към света. По-възрастните хора средно са по-малко склонни да приемат нови гледни точки и да изследват непознати преживявания. Това обаче съществува едновременно с по-добър контрол върху емоциите и по-голяма способност да се пренебрегват маловажните разочарования.

Затова времето не носи автоматично нито мъдрост, нито горчивина. Когато преживяното се осмисля като част от живота, то може да доведе до приемане и спокойствие. Когато е свързано с продължителна самота, неуважение и усещане за безсмислие, същият опит може да се превърне в недоверие към хората.

Източници: sciencefocus.com, medicalxpress.com, time.com