Учени смятат, че са се доближили до обяснението на едно от най-загадъчните акустични явления, известно като „Бръмченето“ (The Hum) – нискочестотен звук или вибрация, за който милиони хора по света твърдят, че чуват, въпреки че често няма установим външен източник.
Феноменът обикновено се описва като монотонно нискочестотно бръмчене, наподобяващо работещ двигател, далечен трафик или индустриална машина. Най-често се възприема на закрито, особено през нощта и в тиха среда, когато човек лежи в леглото. Характерно е, че в много случаи други хора на същото място не чуват никакъв звук.
Ново изследване на учени от Норвежкия университет за наука и технологии предлага две основни обяснения за явлението. Според авторите част от хората, които съобщават за подобни усещания, вероятно притежават необичайно добра чувствителност към нискочестотни звукови вълни, докато при повечето случаи причината може да бъде специфична форма на шум в ушите, известна като нискочестотен тинитус.
„Знаем, че има хора, които чуват нискочестотни звуци, които реално могат да бъдат измерени, дори когато останалите не ги възприемат“, обяснява ръководителят на изследването професор Маркус Дрексл. По думите му обаче локализирането на източника на подобни звуци е особено трудно, тъй като ниските честоти се разпространяват по различен начин от останалите звукови вълни.
Феноменът привлича обществено внимание още през 70-те години на миналия век в британския град Бристол, когато местни жители започват масово да съобщават за необяснимо бръмчене. Първоначално подозренията са насочени към промишлено оборудване и мощни вентилатори в голям търговски склад. Дори след закриването на съоръжението обаче оплакванията продължават.
През следващите десетилетия подобни случаи са регистрирани в редица градове във Великобритания, включително Саутхемптън, Плимут, Суонзи, Хайт и Лондон. По-късно явлението е документирано и в Съединените щати, първо в Таос, щата Ню Мексико, а след това и в Кокомо, Индиана. Впоследствие съобщения за сходни звуци идват от Канада, Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка и различни европейски държави.
За целите на новото проучване учените изследвали група доброволци, които твърдят, че чуват характерното бръмчене. Първата хипотеза била, че тези хора притежават по-добър от средния слух за ниски честоти. Резултатите показват, че само двама участници имат действително повишена чувствителност към определени нискочестотни звуци.
„Макар извадката да е сравнително малка, резултатите показват, че хипотезата за изключително добър нискочестотен слух не обяснява повечето случаи“, посочва професор Дрексл.
Изследователите разгледали и друга възможност, свързана с т.нар. отоакустични емисии – много слаби звуци, които вътрешното ухо естествено произвежда като страничен продукт от работата на слуховата система. Тези звуци обикновено не се възприемат от хората, но в редки случаи могат да бъдат чути и измерени със специализирана апаратура.
Екипът проверил дали участниците генерират подобни нискочестотни отоакустични емисии, които биха могли да бъдат причина за усещаното бръмчене. Анализът обаче не открил доказателства в подкрепа на тази теория.
Резултатите, публикувани в научното списание PLOS One, насочват вниманието към нискочестотния тинитус като най-вероятно обяснение за значителна част от случаите. Тинитусът представлява възприемане на звук без наличие на външен звуков източник и може да се проявява като звънене, шумене, свистене или бръмчене.
Според учените много хора първоначално възприемат подобни звуци като идващи от околната среда, преди да осъзнаят, че източникът може да е свързан със самата слухова система. Участниците в изследването също съобщават, че усещането за бръмчене се засилва при стрес, умора и недоспиване – фактори, които често са свързвани с различни форми на тинитус.
Авторите на проучването подчертават, че не изключват напълно възможността в отделни случаи да съществуват реални външни източници на нискочестотен шум. Въпреки това наличните данни показват, че за повечето хора, които съобщават за бръмченето, най-вероятното обяснение е субективен нискочестотен тинитус, а не мистериозен звук от околната среда.