Цар Фьодор III Алексеевич е един от най-необичайните, прогресивни и същевременно трагични владетели в руската история.
Роден на 9 юни 1661 г., той управлява съвсем за кратко (1676 – 1682) и умира едва на 20-годишна възраст. Въпреки че остава в сянката на по-младия си полубрат Петър Велики, Фьодор всъщност поставя основите на модернизацията на Русия. Управлението му е белязано от тежки физически страдания, радикални реформи и разчупване на вековни традиции.
Фьодор страда от рождение от мистериозна болест, за която се смята, че е било тежка форма на скорбут. Краката му са толкова подути и парализирани, че през по-голямата част от времето е носен на носилка или се придвижва в количка. В контраст с болното си тяло, той има блестящ ум. Образован от учения монах Симеон Полоцки, младият цар говори свободно латински и полски, пише поезия и обожава музиката.
Фьодор е влюбен в полската култура. По негово време в руския двор за първи път се прокрадва западният стил. Той заповядва на придворните да бръснат брадите си (нещо, което по-късно Петър Велики налага насилствено) и да заменят традиционните тежки руски кафтани с по-леки полски дрехи. Той подписва проекта за създаването на Славяно-гръко-латинската академия – първото висше учебно заведение в Русия.
Най-важното му дело е премахването на системата местничество. Дотогава постовете в държавата и армията са се раздавали според знатността на рода, а не според способностите. Фьодор изгаря публично всички родословни книги на болярите, за да спре споровете им за власт, и въвежда назначаването по заслуги.
Най-големият скандал по негово време е свързан с женитбата му. Според руската традиция, царят трябва да избере съпруга чрез специален преглед на девици от най-знатните родове. Фьодор обаче нарушава протокола. Той се влюбва в Агафия Грушецка, девойка с полски произход и по-нисък благороднически ранг, след като я вижда случайно по време на църковно шествие. Влиятелният болярски клан Милославски прави всичко възможно да провали брака, като разпространява слухове, че момичето е развратно. Фьодор се застъпва за нея, разследва клеветата и наказва сурово заговорниците, след което се жени по любов.
Първата съпруга на царя предизвиква шок в консервативното общество. Тя отказва да живее изолирана в женските покои, появява се публично пред хора с разпуснати коси и без традиционните забрадки, носи европейски рокли и съветва царя по държавни въпроси. Тя дори настоява пред Фьодор да открие училища за жените, което за XVII век в Русия е било нечувано кощунство.
Агафия умира при раждане, а бебето я последва дни по-късно. Съкрушеният Фьодор е принуден да се ожени бързо втори път за Марфа Апраксина, но само два месеца след сватбата царят умира. Тъй като не оставя пряк наследник, смъртта му отваря кутията на Пандора. В двореца избухва кървав скандал между двете майчини крила на династията Романови – Милославски и Наришкини. Това води до прочутия Стрелецки бунт (1682 г.), при който пред очите на 10-годишния бъдещ Петър Велики са заклани негови близки роднини.
Петър I Алексеевич Велики, също роден на 9 юни, само че 11 години след своя полубрат Фьодор, е една от най-колосалните, но и най-противоречивите фигури в световната история. Той буквално изтръгва Русия от Средновековието и я превръща в световна суперсила, но методите му са брутални, а личният му живот – изпълнен със скандали, ексцентричност и насилие.
Петър е бил висок малко над 203 см, което за XVII век е било истинско чудо. Въпреки огромния си ръст обаче, той е имал непропорционално малка глава, тесни рамене и малки стъпала (номер 38-39), което е правело походката му странна и разлюляна. Страдал е от тежки нервни тикове, които изкривявали лицето му в моменти на гняв. Изпадал е в неконтролируеми пристъпи на ярост, по време на които е можел да пребие най-близките си приятели.
Създава пародийна организация, наречена „Всепиянски, всешутовски и най-екстравагантен събор“. Членовете му, руски велможи, провеждали мащабни оргии, на които се подигравали с църковните ритуали. Пиенето на огромни количества алкохол било задължително, а отказът се наказвал. Царят е имал мания по медицината, особено по денталната. Той винаги носел със себе си торба с хирургически инструменти и лично вадел зъбите на своите придворни при най-малкото оплакване, често изваждайки и здрави зъби по невнимание.
По време на „Великата дипломатическа мисия“ в Европа, Петър пътува инкогнито под фалшивото име Пьотр Михайлов. Поради двуметровия му ръст обаче, всички веднага разбирали кой е. По време на престоя си в Англия той и антуражът му наемат имение и буквално го разрушават с пиянски забави, съсипвайки безценни градини и картини.
Решен да модернизира Русия по европейски модел, Петър забранява традиционните дълги бради на руските боляри. Тези, които искали да запазят брадата си, трябвало да плащат огромен годишен данък и да носят специален бронзов жетон („Брадова пошлина“). На тези, които отказвали да платят, царят лично рязал брадите с ножица.
Петър създава първия руски музей, в който събира анатомични аномалии, препарирани двуглави животни и деформирани човешки зародиши в стъкленици. За да привлече посетители в този зловещ музей, той предлагал безплатна чаша водка на всеки посетител.
Най-голямата черна точка в биографията му е убийството на собствения му първороден син, царевич Алексей. Наследникът се противопоставя на реформите на баща си и бяга в чужбина. Петър го подмамва да се върне, обвинява го в държавна измяна и лично участва в изтезанията му в Петропавловската крепост, където младежът умира от раните си.
Втората му съпруга, Екатерина I, бивша селянка и слугиня, имала афера с нейния секретар Вилим Монс. Когато разбира, Петър обвинява Монс в корупция и го обезглавява. Според популярна градска легенда, императорът наредил отрязаната глава на любовника да бъде балсамирана в стъклен буркан и поставена в спалнята на императрицата, за да ѝ напомня за изневярата ѝ.
Въпреки бруталността си, Петър умира като мъж с принципи. През ноември 1724 г. той вижда заседнала лодка с войници в ледените води на Финския залив и лично навлиза до кръста във водата, за да ги спаси. Вследствие на това развива тежко възпаление на пикочните пътища и умира в жестоки мъки в началото на 1725 г., без да успее да остави ясен наследник.