Учени са направили важна крачка към разрешаването на една от най-големите загадки около Стоунхендж – как огромен камък с тегло около шест тона е достигнал до мястото на прочутия праисторически монумент в Южна Англия.
Ново изследване, публикувано в Journal of Quaternary Science, показва, че т.нар. Олтарен камък вероятно е изминал част от необичайно дългия си път от Североизточна Шотландия с помощта на ледник, а впоследствие е бил пренесен от хора.
Олтарният камък се намира близо до центъра на Стоунхендж и представлява масивна плоча от пясъчник. През 2024 г. геохимичен анализ показа, че материалът му произхожда от Оркадския басейн в Североизточна Шотландия – на около 700 километра от равнината Солсбъри, където се намира Стоунхендж. Това откритие постави още по-голяма загадка пред археолозите: как праисторическите хора са успели да преместят шесттонен камък на толкова огромно разстояние.
Новият екип, включващ специалисти от Университета „Къртин“ в Австралия, Sheffield Hallam University и други британски научни институции, комбинира геохимичен анализ с компютърни модели на движението на древните ледени покривки. Резултатите показват, че пясъчници от Кейтнес в североизточната част на Шотландия имат особено близък минерален профил до този на Олтарния камък.
Моделите на учените сочат, че по време на последната ледникова епоха ледът би могъл да е придвижил подобен каменен блок на югоизток до района на Догър банк – част от някогашната суша Догърленд, която днес се намира под водите на Северно море.
Ако тази хипотеза е вярна, природата може да е извършила първата част от пътуването на камъка. Вместо хората да го транспортират на всичките около 700 километра от Шотландия до Стоунхендж, ледникът потенциално е могъл да намали разстоянието, което е трябвало да бъде преодоляно от човека, до приблизително 400 километра.
Това обаче не означава, че загадката е напълно разрешена.
Авторите подчертават, че моделът не доказва, че конкретно Олтарният камък е бил пренесен от ледник. Той показва единствено, че подобен сценарий е възможен. Освен това Догър банк е бил залят вследствие на покачването на морското равнище хиляди години преди камъкът да бъде поставен в Стоунхендж. Следователно, дори ледът да е помогнал за първата част от придвижването му, хората пак би трябвало да го транспортират на огромно разстояние.
Тъкмо тази подробност прави откритието особено интересно. То предлага възможен компромис между две дълго конкуриращи се идеи – че камъните са били пренасяни изцяло от древните хора или че са достигнали Южна Англия посредством ледниците.
По-ранно изследване от 2026 г. установи, че около самия Стоунхендж липсват характерните минерални следи, които биха се очаквали, ако ледник беше пренесъл камъните директно до равнината Солсбъри. Това значително отслабва версията за изцяло естествен транспорт.
Новото проучване не противоречи непременно на този резултат. Според него ледникът може да е преместил Олтарния камък само през част от Великобритания, след което праисторическите общества са поели останалата част от необикновеното пътуване.
Това би означавало, че хората, участвали в изграждането на Стоунхендж, все пак са били способни да организират транспортирането на многотонен мегалит на стотици километри – постижение, изискващо сериозна организация, човешка сила и познания за терена.
Стоунхендж е изграден на няколко етапа преди около 5000 години, а различните му камъни имат различен геоложки произход. Големите сарсенови блокове са сравнително местни, докато голяма част от по-малките т.нар. сини камъни са свързани с района Пресели в Уелс. Олтарният камък обаче се оказва най-големият географски „пътешественик“ сред тях.
Учените все още не знаят кой точно маршрут е следвал камъкът, защо е бил избран именно той и по какъв начин хората са успели да го преместят до Стоунхендж. Новите данни обаче ограничават възможните сценарии и дават още една част от пъзела около един от най-загадъчните праисторически паметници в света.