На 17 октомври 1949 г. в Москва умира Фьодор Иванович Толбухин – съветски маршал, командващ 3-ти Украински фронт в края на Втората световна война и една от ключовите фигури в събитията, довели до навлизането на съветските войски в България през септември 1944 г.
Толбухин е роден на 16 юни 1894 г. в село Андроники, Ярославска губерния. Произхожда от селско семейство, но военната му кариера започва още в армията на Руската империя. Участва в Първата световна война, а след революцията през 1917 г. се присъединява към Червената армия. Оттам нататък постепенно се издига до висш команден пост.
От Сталинград до Балканите
През Втората световна война Толбухин ръководи 57-а армия в Сталинградската битка, а по-късно командва Южния фронт и 4-ти Украински фронт. От май 1944 г. оглавява 3-ти Украински фронт, който участва в операциите в Румъния, България, Югославия, Унгария и Австрия.
На 7 септември 1944 г., ден преди съветските войски да преминат границата, Толбухин подписва обръщение към българския народ. В него се казва: „Червената армия няма намерение да воюва с българския народ и неговата армия, тъй като смята българския народ за братски.“
На 8 септември части на 3-ти Украински фронт навлизат в България. Българската армия не оказва съпротива, а на следващия ден в София е извършен политическият преврат, с който на власт идва правителството на Отечествения фронт. Толбухин остава свързан с тези събития не само като военен командващ, но и като представител на съветското ръководство в следвоенна България.
Председател на Съюзната контролна комисия
От ноември 1944 г. Толбухин е председател на Съюзната контролна комисия, създадена след подписването на примирието между България и съюзниците. На 17 ноември той и командващият българската армия генерал Иван Маринов договарят продължаването на участието на българските войски във войната срещу Германия.
Създадена е Първа българска армия с около 130 000 души начело с генерал Владимир Стойчев. Армията е поставена под прякото ръководство на командването на 3-ти Украински фронт. Българските части водят тежки сражения през зимата на 1944–1945 г., участват в Дравската епопея и в настъплението към река Мур.
Името му в българската памет
През 1946 г. Толбухин е обявен за почетен гражданин на Добрич и Враца. Само дни след смъртта му, на 20 октомври 1949 г., Добрич е преименуван на Толбухин. Градът носи това име до септември 1990 г., когато е възстановено историческото название Добрич.
В София неговото име е дадено на днешния булевард „Васил Левски“, който до 1990 г. се нарича булевард „Толбухин“. Така присъствието на маршала в България остава не само в архивите за войната и примирието, но и в картата на градовете – като знак за епоха, чиито оценки днес се четат през сложната история на 1944 г. и следвоенните години.
Толбухин е удостоен посмъртно със званието Герой на Съветския съюз през 1965 г. Погребан е край Кремълската стена в Москва.
Източници: archives.bnr.bg, dobrichmuseum.bg, dobrich.bg