На фронта край Чаталджа Атанас Буров не пише за банки, партии или министерски кабинети. Пише на 17-годишната Смарайда Салабашева, наричана Майда, и признава: „Не мога да бъда щастлив далеч от теб“. Между двамата има около 20 години разлика, но писмата му показват човек, който зад публичната увереност крие силна чувствителност и страх от несподелена любов.
Този контраст обяснява защо Буров остава интересен и извън политическата история. Той е банкер, индустриалец, дипломат и министър, но едновременно с това е човек на острите наблюдения, светските разговори и парадоксите. Неговите сентенции често звучат като кратки присъди над обществото, а понякога като шеговити реплики на човек, който е виждал отблизо и парите, и властта.
„Умните хора са в банките“
Най-популярните мисли на Буров са свързани с човешката сметка. В публикуваните спомени от разговорите му с Михаил Топалов му се приписва фразата: „Умните хора са в банките. Глупците – в политиката“. Тя е кратка, язвителна и лесно се запомня, но не бива автоматично да се приема като дословно стенографирана реплика от публична реч. Значителна част от тези сентенции идват от мемоарни разкази и по-късни публикации.
В същия кръг от мисли Буров описва човешките стремежи без особена сантименталност: хората се борят за хляба си, за място под слънцето, за пари, име, обществено положение и любов. За него парите не са само богатство. Те са средство за строеж на железници, производство, търговия и работа, но и изпитание за характера на онзи, който ги притежава.
Другата му запомняща се максима е свързана с политиката: „Бит стражар, бит любовник, бит политик, не ми давай за пример“. В нея има типичната за Буров смесица от ирония и житейски реализъм. Той не идеализира нито властта, нито мъжкото самочувствие, нито обществената репутация.
Любовта зад строгия публичен образ
Личната история на Буров с Майда е по-различна от легендата за хладния финансист. Двамата се запознават на прием в двореца по случай рождения ден на престолонаследника Борис Търновски. Скоро след това се сгодяват. От фронта Буров ѝ описва опустошените села, мириса на море и близостта на последните османски позиции пред Цариград.
В друго писмо той настоява, че щастието им трябва да бъде изградено върху взаимна любов, а не върху външни удобства. По-късно дъщеря им Недялка описва семейния живот на родителите си като сплотен и изпълнен с уважение. Домът им в София и вилата край Варна били място, в което съпругата му създавала ред, уют и стил.
Изкуство, музика и светски разговори
В спомените за Буров място заемат не само политиците и банкерите. Той говори за поети, художници, певци и жени от софийския светски живот. Разсъждава кой е талантлив, кой е гениален и защо България има силни гласове, но според него не е дала свой велик оперен певец. Оценките му са субективни, понякога надменни, но разкриват интерес към културата и към хората, които умеят да оставят впечатление.
Буров умира на 15 май 1954 г. в Пазарджишкия затвор. Остават неговите речи, писма и десетки сентенции, част от които са сигурно документирани, а други са запазени чрез спомени и устна традиция. Най-трайна обаче остава не една отделна фраза, а образът на човек, който умеел да говори за парите като банкер, за властта като политик и за любовта като човек, който се страхува да не я изгуби.
Източници: archives.bnr.bg, bulgarianhistory.org