Десет минути преди среща с американския посланик Сол Полански на 23 октомври 1989 г. Петър Младенов получава предупреждение да обвини Съединените щати в груба намеса във вътрешните работи на България. По телефона се включва и Тодор Живков. Външният министър отказва да промени разговора, който е подготвял за състоянието на двустранните отношения.
На следващия ден Младенов написва писмо до Политбюро и ЦК на БКП. Текстът е с дата 24 октомври 1989 г. и се превръща в един от най-острите вътрешнопартийни документи в края на управлението на Живков.
В него Младенов заявява, че при отношението на партийния лидер към него не може повече да изпълнява задълженията си нито като член на Политбюро, нито като министър на външните работи. Поводът е непосредственият конфликт, но критиката бързо излиза извън рамките на личния спор.
„Със своята политика Тодор Живков изхвърли България извън бързея на времето“, пише Младенов. Той обвинява дългогодишния ръководител на страната, че е довел България до дълбока икономическа, финансова и политическа криза, а чрез „неискреност и дребни хитрувания“ е изолирал страната от света и дори от Съветския съюз. В писмото България е поставена в едно „корито“ с Румъния на Николае Чаушеску.
Оставката не е формално подадена на 24 октомври
В публичните разкази за събитието често се посочва, че Младенов подава оставка на 24 октомври. По-точно е да се разделят двете действия: писмото е написано на тази дата, а е предадено на партийното деловодство на 25 октомври. Оставката му е официално депозирана два дни след написването на писмото.
Документът е раздаден на членовете на Политбюро, а Живков реагира остро и настоява Младенов да оттегли написаното. Към външния министър са изпратени партийни представители, но той отказва. Срещата между двамата ръководители също не води до оттегляне на писмото.
Седмици до падането на Живков
Откритото несъгласие на Младенов идва на фона на задълбочаваща се криза в комунистическия блок. През есента на 1989 г. промените в Полша и Унгария, разпадането на стария модел в Източна Европа и дистанцирането на Москва оставят българското ръководство все по-изолирано. Държавна агенция „Архиви“ определя писмото от 24 октомври като начало на промяната, довела до отстраняването на Живков.
На 9 ноември Политбюро приема оставката на Живков като генерален секретар на ЦК на БКП. На 10 ноември пленумът на Централния комитет официализира решението и избира Петър Младенов за негов наследник. На 17 ноември Народното събрание го избира и за председател на Държавния съвет.
Така писмото, започнало като протест срещу конкретна намеса в работата на външното министерство, се превръща в публичен знак, че разривът в най-висшето партийно ръководство вече не може да бъде прикрит.
Източници: old-news.bnr.bg