На 21 октомври 1980 г. в София умира Вълко Червенков – човекът, който в продължение на шест години ръководи българското правителство и едновременно с това оглавява Българската комунистическа партия в началото на 50-те години. Роден е на 6 септември 1900 г. в Златица. Историята му започва като нелегален комунистически активист и завършва като политик, отстранен от собствената си партия.
От Септемврийското въстание до Москва
Червенков участва в Септемврийското въстание през 1923 г. След атентата в църквата „Света Неделя“ и последвалите репресии през 1925 г. е осъден задочно на смърт и заминава за Съветския съюз. Там работи в Коминтерна – международната организация на комунистическите партии – и се включва в ръководството на българската комунистическа емиграция.
В СССР Червенков се оказва близо до Георги Димитров, чиято сестра Елена по-късно става негова съпруга. През 1944 г. той се завръща в България и бързо заема високи позиции в новото партийно и държавно ръководство. През февруари 1945 г. е избран за член на Политбюро на ЦК на БКП.
Начело на партията и правителството
След смъртта на Георги Димитров през 1949 г. Червенков се превръща във водещата фигура в БКП. От 1950 до 1954 г. е генерален секретар на партията, а от февруари 1950 до април 1956 г. е министър-председател на България. В този период държавата следва съветския сталински модел – ускорена индустриализация, колективизация на селското стопанство и силно централизирано управление.
По негово време България се присъединява към Варшавския договор през 1955 г. Започва изграждането на големи промишлени и инфраструктурни обекти, но икономическите промени вървят заедно с ограничения за политическите противници, натиск върху обществото и преследване на инакомислещи. Държавна сигурност и съдебните процеси са част от механизма, чрез който властта затвърждава режима.
Името на Червенков е свързано и с култ към личността, изграден по образец на този към Йосиф Сталин. На Априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г. самият той признава:
„Моята вина е в това, че честно и искрено имах дълбоко убеждение [...] да утвърждавам своя култ.“
Отстраняването и последните години
След смъртта на Сталин и започналата в СССР десталинизация позициите на Червенков отслабват. На Априлския пленум култът към личността му е осъден, а през април 1956 г. той е освободен от премиерския пост. Начело на правителството застава Антон Югов. Червенков остава в Политбюро и става заместник-председател на Министерския съвет, но влиянието му постепенно намалява.
През 1957–1958 г. ръководи Министерството на народното образование и културата. През ноември 1961 г. е изваден от Политбюро, а година по-късно е изключен от БКП и отстранен от Централния комитет. Членството му е възстановено през 1969 г., без той да се върне в първите редици на властта.
Вълко Червенков умира на 21 октомври 1980 г. Той остава в историята едновременно като един от архитектите на сталинизирането на България и като политик, чието отстраняване бележи началото на нов етап в управлението на комунистическата държава.
Източници: old-news.bnr.bg, archives.bnr.bg, 24plovdiv.bg
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Спомени
05:03 21.10.2026
2 Хер Флик от Гестапо
Иначе си е бил баш за под душа в наште бани...
05:15 21.10.2026
3 И какво е свършил човека
6 години, не 10,Тикво!!
" В София са построени между 1950-56г.:
на 1 май 1953 г. е открит Националният стадион Васил Левски
на 16 декември с.г. - Народната библиотека "Кирил и Методий"
на 25 декември с.г.
През 1955 г. е завършен центърът на София, включващ:
сградата на Партийния дом,
Министерския съвет
Държавния съвет
хотел "Балкан"
Централния универсален магазин
Полиграфическия комбинат "Димитър Благоев".
Средният годишен ръст на промишленото производство от 1950 до 1956 г. е 22.8% При индекс 100 за 1950 г. ръстът на промишлената продукция е вече 192 %
През този период се строят над 30 крупни промишлени предприятия, от тях 23 влизат в експлоатация още при управлението на Червенков.
Металургичният завод в Перник,
химическият комбинат в Димитровград
химическият комбинат в Девня
завод "6-ти септември Балканкар" София
заводът за антибиотици в Разград
корабостроителният комбинат "Ернст Телман"
текстилният комбинат "Асен Халачев" в Плевен
памукопредачната фабрика "Балкан" в Габрово
текстилният комбинат в Пловдив
текстилният комбинат Стара
Коментиран от #9
05:41 21.10.2026
4 Дзак
Коментиран от #7
05:41 21.10.2026
5 Факрус
05:41 21.10.2026
6 Българин
05:41 21.10.2026
7 Анонимен
До коментар #4 от "Дзак":
Велики поети честно и искрено са пишели оди за него!05:42 21.10.2026
8 Факт
05:43 21.10.2026
9 Продължение на ком. 3
До коментар #3 от "И какво е свършил човека":
Започнато е строителството на:хладилния завод "Антон Иванов"
енергийния комплекс "Марица-изток" и др.
В областта на селското стопанство е извършено широко хидромелиоративно строителство:
на 28 май 1950 г. влиза в действие Свищовско-Беленската напоителна система
на 28 май 1951 г. - Бръшлянската напоителна система.
След тях влизат в експлоатация:
язовир "Васил Коларов"
язовир "Студена"
хидровъзел "Александър Стамболийски"
хидровъзел "Георги Димитров"
Шабленската напоителна система
Блатишката напоителна система.
С увеличаване напояването на земеделските земи значително е повишен и добивът на селскостопанската продукция.
На 12 април 1952 г. Министерският съвет приема постановление за оказване помощ на земеделските кооперации и изграждането към тях на ферми за едър рогат добитък, овцевъдство, свиневъдство и птицевъдство с цел насищане на пазара с хранителни стоки и производство на стоки за износ.
На 4 февруари 1951 г. започват работа:
ВЕЦ "Видима"
ВЕЦ "Петрохан", а след тях
ВЕЦ "Росица - 1"
ВЕЦ "Република" и др.
На 8 септември 1956 г. е открит хидровъзелът"Искър"
На 20 юни 1954 г. влиза в експлоатация мостът на река "Дунав" - за първи път в историята на България е построено такова сложно съоръжение
На 29 декември 1950 г. са създадени:
Институтът за бърза медицинска помощ "Н. И. Пирогов" и
Научноизследователският онкологичен институт в София
На 25 март 1951 г. е обявена всенародната безплатна медицинска помощ.
05:47 21.10.2026