Вълко Червенков – възходът и падението на един партиен лидер

На 21 октомври 1980 г. в София умира Вълко Червенков – човекът, който в продължение на шест години ръководи българското правителство и едновременно с това оглавява Българската комунистическа партия в началото на 50-те години. Роден е на 6 септември 1900 г. в Златица. Историята му започва като нелегален комунистически активист и завършва като политик, отстранен от собствената си партия.

От Септемврийското въстание до Москва

Червенков участва в Септемврийското въстание през 1923 г. След атентата в църквата „Света Неделя“ и последвалите репресии през 1925 г. е осъден задочно на смърт и заминава за Съветския съюз. Там работи в Коминтерна – международната организация на комунистическите партии – и се включва в ръководството на българската комунистическа емиграция.

В СССР Червенков се оказва близо до Георги Димитров, чиято сестра Елена по-късно става негова съпруга. През 1944 г. той се завръща в България и бързо заема високи позиции в новото партийно и държавно ръководство. През февруари 1945 г. е избран за член на Политбюро на ЦК на БКП.

Начело на партията и правителството

След смъртта на Георги Димитров през 1949 г. Червенков се превръща във водещата фигура в БКП. От 1950 до 1954 г. е генерален секретар на партията, а от февруари 1950 до април 1956 г. е министър-председател на България. В този период държавата следва съветския сталински модел – ускорена индустриализация, колективизация на селското стопанство и силно централизирано управление.

По негово време България се присъединява към Варшавския договор през 1955 г. Започва изграждането на големи промишлени и инфраструктурни обекти, но икономическите промени вървят заедно с ограничения за политическите противници, натиск върху обществото и преследване на инакомислещи. Държавна сигурност и съдебните процеси са част от механизма, чрез който властта затвърждава режима.

Името на Червенков е свързано и с култ към личността, изграден по образец на този към Йосиф Сталин. На Априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г. самият той признава:

„Моята вина е в това, че честно и искрено имах дълбоко убеждение [...] да утвърждавам своя култ.“

Отстраняването и последните години

След смъртта на Сталин и започналата в СССР десталинизация позициите на Червенков отслабват. На Априлския пленум култът към личността му е осъден, а през април 1956 г. той е освободен от премиерския пост. Начело на правителството застава Антон Югов. Червенков остава в Политбюро и става заместник-председател на Министерския съвет, но влиянието му постепенно намалява.

През 1957–1958 г. ръководи Министерството на народното образование и културата. През ноември 1961 г. е изваден от Политбюро, а година по-късно е изключен от БКП и отстранен от Централния комитет. Членството му е възстановено през 1969 г., без той да се върне в първите редици на властта.

Вълко Червенков умира на 21 октомври 1980 г. Той остава в историята едновременно като един от архитектите на сталинизирането на България и като политик, чието отстраняване бележи началото на нов етап в управлението на комунистическата държава.

Източници: old-news.bnr.bg, archives.bnr.bg, 24plovdiv.bg