В една група, в която фронтменът движи сцената, китаристът превръща рифовете в мит, а барабанистът пази невидимия часовник на песента, басистът често остава в сянка. При „Ролинг Стоунс“ тази сянка има име – Бил Уаймън. На 24 октомври британският музикант навършва 90 години.
Уаймън е роден като Уилям Джордж Пъркс през 1936 г. в Луишам, Лондон. Преди музиката преминава през национална служба в Германия, а след това свири в рокендрол група. Когато се присъединява към „Ролинг Стоунс“ през 1962 г., бандата все още е блус формация, която тепърва ще се превръща в една от най-големите сили в историята на рока.
Басът, който остава в основата
Уаймън е част от класическия състав заедно с Мик Джагър, Кийт Ричардс, Брайън Джоунс и Чарли Уотс. С Уотс двамата изграждат ритъм секция, която не търси показност, а устойчивост. Именно върху нея се развиват песни и албуми като „Бегърс Банкет“, „Лет Ит Блийд“, „Стикс Фингърс“, „Ексайл он Мейн Стрийт“ и „Съм Гърлс“.
„Като „Ролинг Стоунс“ Чарли Уотс и Бил Уаймън формираха най-надеждната ритъм секция в света“, пише „Гардиън“ в портрет на басиста. Уаймън не е музикантът, който се стреми към центъра на сцената. Неговата сила е в точността, сдържаността и способността да оставя песента да води.
Той обаче не е само човекът с бас китарата. Уаймън води дневници, събира документи и пази историята на групата почти като личен архивист. Съхранява плакати, снимки, договори, билети, изрезки от вестници и кадри от турнета. Натрупаният материал става основа за книгите му „Стоун Алоун“ от 1990 г. и „Ролинг с дъ Стоунс“ от 2002 г.
След „Ролинг Стоунс“
Уаймън напуска групата през 1993 г. след 31 години в състава. В интервю за „Гардиън“ той казва:
„Не ми липсва нищо от „Ролинг Стоунс“ след напускането. Е, липсват ми парите – това е всичко.“Зад лаконичната реплика стои решение да започне нов етап, в който музиката вече не е свързана с постоянния натиск на най-известната рок група в света.
След раздялата Уаймън създава „Бил Уаймънс Ритъм Кингс“ – формация, посветена на блуса, джаза, ритъм енд блуса и ранния рокендрол. Първият ѝ албум излиза през 1997 г., а сред музикантите, работили с групата, са Джорджи Фейм и Питър Фрамптън. Така басистът продължава да свири, но в различна среда – по-малко митология, повече разговор между музиканти.
През годините Уаймън остава свързан с бившите си колеги, макар да не се връща постоянно в състава. Когато „Ролинг Стоунс“ отбелязват 80-ия му рожден ден през 2016 г., той вече е утвърден не само като бивш басист на групата, а и като неин хроникьор.
Бил Уаймън навършва 90 години като човек, който никога не е имал нужда да бъде най-шумният в стаята. Достатъчно е, че в продължение на три десетилетия неговият бас е бил там – ниско в микса, но в самото сърце на звука.
Източници: theguardian.com, latimes.com