Преди 63 години в Атлантическия океан край Исландия се появява нов остров. Сюртсей възниква след подводно вулканично изригване, започнало на 14 ноември 1963 г., а днес е едно от малкото места, където учените могат да наблюдават как животът започва върху напълно нова суша.
Първите признаци на изригването са забелязани от рибари край южното крайбрежие на страната. Над морето се издигат пара и вулканична пепел. Изригването започва на дълбочина около 130 метра и продължава до 5 юни 1967 г.
Натрупването на лава, пепел и други вулканични материали постепенно издига острова над водата. Той се намира на около 32 километра от брега. При края на вулканичната активност площта му е приблизително 2,6 квадратни километра, а най-високата точка достига около 170 метра над морското равнище.
Защо туристите не могат да слязат на брега
Сюртсей е обявен за природен резерват още през 1965 г., докато изригванията продължават. Достъпът е ограничен, за да не бъдат внесени семена, микроорганизми, почва или други живи организми, които могат да променят естествения ход на развитието му.
Според Earth.com кацането на острова е възможно само с разрешение от исландската Агенция по околна среда, а туристически посещения с излизане на сушата не се разрешават. Не е позволено и оставянето на отпадъци или нарушаването на природните образувания. Обикновено годишно се провеждат само едно до три разрешени посещения на малки групи.
ЮНЕСКО определя Сюртсей като „недокосната природна лаборатория“. Организацията посочва, че строгата забрана за посещения има за цел колонизацията на острова от растения и животни, както и оформянето на геоложките структури, да се развиват възможно най-естествено.
Как животът достига до новата суша
В началото Сюртсей е покрит само с вулканични скали и пепел. Първата съдова растителност е установена през 1965 г. След това на острова се появяват мъхове, лишеи, гъби и други растителни видове.
Семената достигат до сушата с океанските течения, вятъра и птиците. Особена роля имат чайките. Те пренасят семена, а техните колонии обогатяват бедната вулканична почва с хранителни вещества. Така растителността започва да се разпространява по-бързо.
Между 1965 и 2015 г. изследователите регистрират 74 вида съдови растения, като 64 от тях продължават да се срещат през 2015 г. На острова са наблюдавани още 89 вида птици и 335 вида безгръбначни. Въпреки това голяма част от Сюртсей остава слабо обрасла.
Островът се свива
Освен биологичните процеси учените проследяват и промените във вулканичните скали. Проби, взети при сондажи през 1979 и 2017 г., показват образуване на нови минерални съединения, сред които алуминиев тоберморит. Подобен минерал е откриван и в древни римски бетонни конструкции, променяни от морската вода.
Сюртсей е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО през 2008 г. Междувременно островът постепенно губи площ заради морските вълни, вятъра и валежите. От около 2,6 квадратни километра при края на изригването тя намалява до приблизително 1,4 квадратни километра през 2006 г.
Ерозията вероятно ще продължи да променя очертанията му, като най-дълго ще се запазят участъците от най-устойчиви вулканични скали. Именно затова достъпът остава ограничен: Сюртсей е не просто остров, а естествен експеримент, който се развива без пряка човешка намеса.
Източници: obozrevatel.com, earth.com