Човекът има по-дълъг и шриок пенис от повечето човекоподобни маймуни. Дори пенисът на големите горили достига до около 6 см. при еректирало състояние. В същото време човешките тестиси са доста по-малки. Това показва изследване, публикувано в „Дели Мейл“.
Сред приматите има всякакъв вид сексуална активност, била тя моногамна или полигамна. Основният фактор, който определя сексуалните отношения в даден вид са разликите в размера между мъжки и женски индивиди. Това може да се види при наблюдаването на шимпанзета и горили.
Мъжките шимпанзета например са много по-големи от женските. Така, че мъжките индивиди правят секс през цялото време с всякакви женски. По този начин женските шимпанзета се оплождат с голямо разнообразие от сперматозоиди, поставяйки в конкуренция мъжките екземпляри. Така мъжките развиват големи тестиси, за да произвеждат повече сперматозоиди.
Мъжките горили пък живеят единично с много женски в условията на същински харем. Поради тази причина на тях не им се е налагало да участват в надпревара за производство на сперматозоиди. Така и техните тестиси са сравнително малки. Такъв е и случаят при хората, които са развили малки тестиси. При мъжете броят на сперматозоиди намалява с около 80%, ако те еякулират повече от два пъти на ден.
Според изследователя Алън Диксън човешките пениси не са чак толкова по-големи от тези на някои видове маймуни. Някои африкански павиани примерно имат еректирал пенис, който е с малко по-къси размери от средните за хората. Те обаче имат тегло на 1/3 от нашето.
Всъщност структурата на човешкия пенис е доста по-опростена от тази на някои животински видове. Това обикновено се наблюдава при моногамните видове. Има обаче предположения, че нашата еволюционна история е свързана с голямо наличие на полигамия. Според антрополозите Селан Форд и Франк Бийч в 84% от 185 човешки култури, се наблюдават белези на полигамия. Все пак дори в тези общества полигамните бракове са били запазени само за заможни техни представители. Все пак обществата на ловци са използвали моногамия или серийна моногамия. От природна гледна точка обаче изглежда най-разумно мъжете да се размножават с възможно най-голям брой жени. Така, че днешната моногмана система все още озадачава антрополозите.
За това има три основни теории. Първата се върти около нуждата за дългосрочни родителски грижи и по-дългосрочното съзряване на човешките деца. Втората разглежда нуждата мъжете да пазят жените от други мъже. Третата теория разглежда дългият период, в който човешките деца са беззащитни. Така за други мъже е по-вероятно да извършат детеубийство. Така и мъжете остават с една жена, за да могат да защитят децата си за по-дълъг период от време.
В това сложно общество един мъж полага големи социални усилия, за да задържи една жена. Биха били нужни много по-големи такива, за да бъдат запазени няколко. Цялата моногамна система се крепи на сериозни социални усилия. Така се оказва, че най-важният сексуален орган при хората е мозъкът.