Числото, с което се обозначава "нищото", е възникнало много по-рано отколкото специалистите до сега предполагаха. С цели 500 години по-рано. Въглеродно датиране на древен индийски ръкопис разкри, че за пръв път, отделен знак за обозначаването на празно място, или с други дума нулата, е използван между 224 и 383 г., съобщава сайтът New Scientist.
Става дума за Бакхшалийският ръкопис, който се съхранява в Бодлианската библиотека на Оксфордския университет, се състои от 70 листа от брезова кора.
Открит е от селянин през 1881 г., поради което бива наречен на селото на своя откривател, което в момента се намира на територията на Пакистан. Ръкописът съдържа текстове и математически уравнения на санскрит и някои специалисти предполагат, че представлява някакво ръководство за будистки монаси.
Днес Бакхшалийският ръкопис се съхранява в Бодлианската библиотека, където е занесен през 1902 г.
Специалистите смятаха, че ръкописът е от 9-и век, но ново датиране показа, че най-старите му страници са много по-древни.
Това означава, че точките, т.е. нулите в него, са по-стари от нулата на стената на храма Гвалиор, Индия, която досега беше смятана за най-древна.
В исторически аспект, нулата като число се появява много по-късно от останалите числа. Първите източници сочат, че използването на отделен знак за празно място (т.е. в смисъла на съвременната 0) в позиционната бройна система датират от 3-тото хилядолетие пр. н. е. във Вавилон. Въпреки това, тя не се използва в смисъл на число, каквото го познаваме днес.
Бакхшалийският манускрипт е изпъстрен с точки, които по-късно еволюират в символа с дупка в средата. Точката първоначално е използвана, за да пази място, както в 505 - да покаже, че няма десетки. Именно в този вид се появява в културите на маите и вавилонците. Първи като число я описва индийския астроном и математик Брахмагупта през 628 г.