Две нови научни изследвания, публикувани в списание Nature, предупреждават за нова заплаха, надвиснала над света: отслабването и дори спирането на морските течения в Атлантическия океан, включително Гълфстрийм.
Скоростта на Гълфстрийм варира между 3,6 и 10 км/ч, а средногодишната температура на водата на повърхността му е +25 °С.
Но според последните данни, изнесени от професор Стефан Рамсторф от Лондонския университетски колеж, днес Гълфстрийм тече с 15% по-бавно, отколкото през 50-те години на миналия век. Процесът на отслабване на океанското течение, който според учените е започнал през 1800 година, е отнел от 15 до 20% от силите му през последните 150 години.
Учените, наблюдаващи промените в температурите и климата са констатирали, че спадът в скоростта на течението, което пренася топли води от Мексиканския залив към северните части на Америка и Европа се равнява на 15 реки с мащаба на Амазонка или 3 милиона кубически метра вода в секунда.
Това означава, че много по-малко количество топли води достигат северните райони на Атлантическия океан, а това може да стане причина за съществени промени в климата.
Забавянето на Гълфстрийм може да доведе до поява на много по-сурови зими в Западна Европа, по-чести наводнения по крайбрежието на Северна Америка и по-продължителни суши във вътрешността на континента. Експертите предупреждават още, че ще се ускори повишаването на морското равнище, а тропическите дъждове ще намалеят.
За случващото се с Гълфстрийм обаче, не сме виновни ние. То се дължи на естествени причини и промяна в площта на ледниците — процес, започнал преди повече от 100 години, обясняват британските учени.
Учените смятат, че промените в атлантическите течения със сигурност са изиграли роля за началото на последната ледникова епоха.
Системата от атлантически течения действа като транспортна лента за вода и носят топлина към Западна Европа, след което потъват към дъното на океана откъдето се връщат отново на юг. Глобалното затопляне блокира този процес и това води до забавяне на теченията и до други смущения във времето.
Двете нови изследвания предизвикаха тревога не само заради значителното отслабване на атлантическите течения, а и поради факта, че до сега, подобни промени можеха да се видят само в компютърните симулации на учените, предвиждащи далечни бъдещи събития.
"Филмът "След утрешния ден", чийто сюжет разказва именно за подобни промени в климата, очевидно е една много екстремна версия на случващото се в момента", изтъква д-р Дейвид Торнали, учен по климата в Лондонския университетски колеж и съавтор на едно от проучванията.
"Науката казва, че спирането — силното отслабване на циркулацията в Атлантика — се е случвало множество пъти в миналото и по време на последната ледена епоха", допълва ученият.
Колебанията в атлантическите течения в миналото са допринесли за големи климатични промени, включително са предизвикали началото на последната ледникова епоха.