Ако някой ви покаже горната картина без да я обяснява, вероятно бихте предположили, че това е непокътнат кръвоносен съд. Всъщност истината е съвсем друга. Това е перфектна отливка на разклоняващите се въздушни канали в десния бял дроб на човек, умиращ от сърдечна недостатъчност, образувана от коагулираната кръв, която се е натрупала там, съобщава ScienceAlert.
Лекарите били толкова впечатлени, че публикуваха съобщение за случая в New England Journal of Medicine.
Макар някои новинарски заглавия да твърдят, че това е част от белия дроб на пациента, това не е така. Причината е проста - не е възможно да изкашляте белия си дроб, колкото и силно да кашляте.
Но бронхиалните съсиреци не са необичайни. Те се образуват от коагулирана кръв или слуз, които се натрупват в белите дробове при определени медицински състояния.
Това, което прави този съсирек толкова интригуващ, не е, че се е случил, а че е огромен и че пациентът го изкашля в едно парче, без да се разкъса.
"Това е толкова голям куриоз, че не може да си представите — имам предвид, това е много, много, много рядко", коментира лекуващият лекар Георг Визеталер пред списание The Atlantic.
Пациентът, анонимен 36-годишен мъж, изкашля съсирека, докато е лекуван за остра сърдечна недостатъчност в крайна фаза на ICU, след хронична сърдечна недостатъчност.
Неговите лекари свързват сърцето му с устройство, което да му помага да изпомпва кръв. Но тъй като тези устройства могат да причинят и образуване на кръвни съсиреци. За да предотвратят това лекарите са му вливали непрекъснато антикоагулант, наречен хепарин.
Коагулацията (съсирването) е необходима част от системата за саморегулиране на тялото, която предпази кръвоносните съдове от вътрешно кървене, но ако се появи в кръвоносните съдове, които транспортират кръв около белите дробове и въздушни канали и съсиреците се натрупват там.
За съжаление, точно това се случва с пациента. В течение на седмица, след като лекарите му въвеждат устройството и лечението с хепарин, той започна да кашля по-малки кръвни съсиреци, завършвайки с изключителна кашлица, по време на която изважда огромното парче.
Когато лекарите го разгръщат, виждат съсирек, представляващ толкова съвършена отливка, че успяват ясно да разпознаят дясното бронхиално дърво на пациента.
Лекарите смятат, че това, което го държи цял, би могло да бъде протеин, наречен фибриноген, който е жизненоважен за процеса на съсирване. Въпреки че пациентът е бил на антикоагуланти, инфекцията му причинява повишено ниво на фибриноген в кръвта му — това би могло да запази съсирека при изкашлянето му.
За съжаление, въпреки че се е почувствал по-добре, след като изкарва съсирека от белите си дробове и не излизат повече съсиреци, състоянието на сърцето на пациента е твърде тежко. Той умира седмица по-късно от усложнения от сърдечна недостатъчност.