Прогресът, постигнат от Иран при повишаване на точността на балистичните им ракети, бе показан в атаката на 8 януари, когато бе ударена голямата американска авиобаза Айн Ал Асад в Западен Ирак.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп направи опит да омаловажи удара , като постави под светлината на прожекторите липсата на жертви при това нападение и обяви, че щетите от удара са „минимални“, защото „нашата система за ранно предупреждение работи много добре“.
В отговор генерал Амир Али Хаджизаде каза: „Нашата цел беше да унищожим централната командна зала на базата и това направихме ние.“
В разгара на тази полемика американската търговска компания „Планет“ се намеси като показа сателитни снимки на атаката и нейното въздействие. Снимките разкриха, че най-малко пет структури в авиобаза Айн ал-Асад в Западен Ирак - хангари и други постройки - са „силно засегнати от удара."
Военни източници потвърждават, че Иран е стрелял с 13 балистични ракети Qiam-1 (Киам), обозначени като "ракети на къси разстояния". Тези ракети всъщност са стари оръжия, разработени от Иран като версия на ракетите Shahab-2 (Шабаб), които пък са копие на севернокорейските Hwasong-6 (Хуасон), които от своя страна използват за прототип ракетите Scud-C от съветската епоха.
Снимки на масивни скрити бази, разположени из цялата ислямска република, показват хиляди ракети, готови за изстрелване от тайните бункери, готови да бъдат използвани, ако „враговете направят грешка“.
За ракетните бази на Иран, погребани дълбоко в земята, под пет слоя бетон, се говори отдавна. Те са в постоянна бойна готовност и без колебание биха изспреляли ракетите си. В скритите бази, разпръснати из територията на цялата страна са складирани хиляди ракети, някои от които са в пълна готовност да бъдат изстреляни и да поразят враговете на Ислямската република.
През 2015 г. Иран за пръв път разкри на света една малка част от своята подземна военна инфраструктура, като показа кадри от едно от съоръженията си за съхранение и изстрелване на ракети земя-земя, с далечен обсег на действие.
Сега, опозиционни групи разпространиха невиждани до този момент снимки на подземните ракетни градове, пишат британските вестници.
Най-голямата ракетна база, както се твърди, е базата Кходжир, по-известна като Код 7500, като в нея има тунел с дължина от 1000 метра, който е натъпкан с всевъзможни ракети.
Снимки на мистериозните обекти бяха разпространени от дисидентската група Национален съвет за съпротива на Иран.
Това се случи на фона на опасенията, че между САЩ и Иран може да избухне нов военен конфликт, който да прерасне в Трета световна война.
След ликвидирането на иранския генерал Касем Сюлеймани, в резултат на американски въздушен удар в Ирак, опасенията за възможен конфликт нарастват все повече.
Техеран отвърна с ракетни удари по американски военни бази в арабската държава.
Според Националния съвет за съпротива на Иран, режимът в страната е похарчил "милиарди долари" за базите и ракетната си програма.
Предполага се още, че иранските военни сили са изградили повечето от базите между 1997 и 2002 година. Някои бази обаче, са по-стари, някои от тях са изградени през още през далечната 1984 година.
Подземната мрежа е изградена с намерението да се скрият ракетите и да действа като площадка за подготвянето и нанасянето на удари в Близкия изток.
Иран не разполага с балистични ракети, които да могат да достигнат до САЩ или Великобритания, но досегът му се оценява до страни, като Украйна. При това в миналото Техеран е заявявал, че "има хиляди готови ракети във всеки един момент".
Ракетните бази са разположени предимно около Персийския залив, но Код 7500 е разположена в близост до Техеран.
Снимките, с които са се сдобили западните медии, показват три ракетни обекта и комплекс от тунели в Иран.
На снимките се вижда, че до Кходжир водят поне три пътя, които изведнъж влизат под земята.
Код 7500 се смята мястото, където е била построена ракетата "Шабаб 3" със средна дължина на полета.
В Западен Иран се намира и гарнизона Лард. Той е описван от Съвета за съпротива като "разпростиращ се комплекс от тунели", "който е много строго охраняван". Това е и комплексът, който се появява в пропагандата на режима, наричан още "ракетният град".
Около базите мобилните комуникации са заглушени.
В доклади на Центъра за стратегически и вътрешни изследвания се казва, че иранският арсенал е "най-големият и разнообразен" в Близкия изток. Според Центъра, Иран разполага с 12 типа ракети, като още четири са във фаза на разработване.