Откриха древна рогата костенурка с размерите на кола (ВИДЕО)

Учени откриха нови вкаменелости на една от най-големите костенурки, бродили по нашата планета. Влечугото, с размери на колата, е обитавало езерата и реките в северната част на днешната Южна Америка преди 13-7 милиона години наред с гигантските крокодили.

Благодарение на вкаменелости от костенурката Stupendemys geographicus, открити в пустинята Татакоа в Колумбия и в региона на Урумако, Венецуела, учените за първи път имат всичко необходимо да направят цялостна картина на начина, по който е изглеждало съществото.

Този гигант бил въоръжен със здрави и силни рога и е бил с размери от около 4 метра и тегло от над 1, 25 тона. Това е почти сто пъти повече отколкото при неговия най-близък родственик - голямоглавата страничношийна костенурка (Emys dumeriliana).

Марсело Санчес, сътрудник в университета в Цюрих и един от авторите на статията споделя, че дължината на костенурката Stupendemys достигала три метра и те са най-големите костенурки, за които науката има доказателства, че са обитавали Земята в далечното минало.

Техните потомки, които имат значително по-малки размери, в наше време обитават в Амазония.

Първите останки, които свидетелстват, че в далечното минало на Земята са живели гигантски костенурки, учените откриват през 70-те години. Но тогава палеонтолозите не могли да получат точна представа за тези влечуги.

Благодарение на новооткритите вкаменелости, намерени при разкопки в пустинята Татакоа (Колумбия) и в региона Урумако (Венецуела), специалистите установили, че мъжките екземпляри имали големи рога, разположени от двете страни на черупката им, близо до главата.

Изследователите предполагат, че те са служили за защита от големи хищници, като гигантските крокодили, които през тази епоха достигали до над 10 метра дължина.

Дълбоките белези, открити по останките, показват, че рогата може да са били използвани и при борба с други мъже от вида, с които са се биели за женски или за територия.

Борбата се среща сред определени видове костенурки и днес, особено при мъжки костенурки, обяснява палеонтологът Едвин Кадена от Универсидад дел Росарио в Богота, който ръководи изследванията, публикувани в списанието Science Advances.