Предстои ново изследване за състоянието на популацията на рапаните, съобщи за БТА директорът на Института по рибни ресурси – Варна към Селскостопанската академия Елица Петрова. Тя уточни, че то ще продължи 10 дни.
Учените ще изследват 53 точки по цялото крайбрежие. Петрова допълни още, че докато при другите черноморски страни този тип изследвания се правят на дълбочина до 35 метра, българските учени ще набират данни до 45 метра дълбочина, съобщава lupa.bg.
Проучванията на екипа на Института са в рамките на голяма научно-изследователска програма за рапаните, която се финансира по проект BlackSea4Fish, към Генералната комисия по рибарство за Средиземно и Черно море (General Fisheries Commission for the Mediterranean - GFCM). Петрова припомни, че по този проект вече се работи от две години. Той се реализира в партньорство между България, Румъния, Грузия, Турция, Украйна.
Изследванията за състоянието на рапаните се правят по едно и също време – пролет и есен, обясни Петрова. По думите ѝ всички държави-участнички в проекта използват идентичен уред и прилагат унифицирани протоколи и методика. Събират се данни и за при улова, включително морски боклук.
Събраната информация периодично се дискутира на срещи между държавите, допълни Петрова. По думите ѝ данните се обединяват, за да се види общата картина, като крайната цел е да бъде взето решение за управлението на запаса от рапани в Черно море.
Генералната комисия приема, че те са икономически ресурс, въпреки че са инвазивен вид за акваторията, допълни Петрова. По думите ѝ позицията е, че след като се добиват в големи количества, за рапаните трябва да има единен подход за управлението на вида, който ще бъде максимално внимателен, като се вземат предвид интересите на различните заинтересовани страни.
Тя не изключи напълно възможността за улова на рапани също да бъдат определени квоти за отделните страни, особено като се има предвид, че през последните години те са намалели, както като количество, така и като размер.
В момента единствено Румъния е определила квота за улова на този вид охлюви, но тя е национална и не е обвързана с решения на Европейската комисия, посочи Петрова.
Състоянието на популацията от рапани в нашите води ще бъде тема на среща, която Институтът организира на 28 април. Срещата е част от мащабния "Форум за дребномащабния риболов в Черно море" на GFCM, за обсъждане на проблемите по управление на запасите на рапана.
Петрова уточни, че дискусията ще бъде на национално ниво и ще бъдат поканени представители на рибарския бранш, Селскостопанската академия, министерството на земеделието, Басейновата дирекция, Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. Ще се включат и представители на научно-изследователската програма, включително координаторът ѝ Хюсеин Озбилгин. За 9 май е планирана международна среща на страните-участнички в проекта, на която ще бъдат обобщени събраните до сега данни.
На въпрос дали ще остане в сила правилото в морето да има зона, в която уловът на рапани да бъде забранен, Петрова посочи, че такава е предложена и определена през 2017 г. в района Обзор – Бяла, като се обмисля да бъдат предложени нови, за да се постигне редуване на зоните.
"Съхранената природа и възстановено биоразнообразие: българското и европейското измерение" е тема на дискусията, която ще се проведе на 29 април в Националния пресклуб на БТА в Русе. Срещата е в рамките на инициативата на Агенцията „Български гласове за Европа“.
За рапаните
Рапанът (Rapana venosa) е хищен морски охлюв от род Рапани. Неговата родина са Средните и Южните части на Японско море (на север до Владивосток и брега на Северна Япония).
Видът за първи път е намерен в Черно море през 1946 г. в залива на Новоросийск (североизточното крайбрежие на Черно море). Оттам се разпространява в Азовско море и източните части на Средиземно море. Към 1950 г. предизвиква големи опустошения по мидените банки на Кавказкото крайбрежие, по-късно и на Крим.
Между 1959 и 1972 г. вече се разпространява и в западното и в южното крайбрежие на Черно море.
През 1970 г. вече е обичаен вид за целия Черноморски басейн.
През 1973 г. е описано и наличието му по Италианското крайбрежие на Адриатическо море, а през 1998 г. - и в залива Чесапийк по Северноамериканското крайбрежие на Атлантическия океан.
Има регистрирано находище на рапан и по югоизточните брегове на Южна Америка.
Пренасът на вида от родните му места в други морета и океани се осъществява с баластни води и полепнали пашкули с яйца по дъното на корабите.
Рапанът се храни с обикновена черна мида (Mytilus galloprovincialis) и стриди в Черно море. Този свиреп морски хищник все повече разширява ареала си с времето - освен по скалисто дъно, вече може да се открие и в дълбоки води и дори по тинесто дъно.
В България до 90-те години на XX век на рапана се е гледало само като на материал за сувенири. Дебелата черупка е достатъчно огнеупорна, за да се ползва за пепелници, а ръбатата повърхност я е правила устойчива без обработка. Чрез изтъркване се е премахвала по-голямата част от черупката, а оставащата плоска централна част се е използвала за медальони. Различни фигурки се правят от слепени черупки на рапани и миди.