Границата между гениалността и лудостта често се оказва изключително тънка.
В опитите си да направят революционно откритие, което да промени света, някои учени стигат до крайности и провеждат експерименти, които понякога са не само шокиращи, но и изключително жестоки, пише vesti.bg.
В техните очи обаче това не е проблем, тъй като смятат, че всичко е позволено в името на науката.
Джовани Алдини
Романът на Мери Шели „Франкенщайн“ несъмнено е едно от най-известните литературни произведения, създавани някога. Историята на гениалния учен, успял да вдъхне живот на ужасяващо чудовище, в голяма степен е вдъхновена от работата на италианския физик Джовани Алдини.
В края на XVIII и началото на XIX в. той обикалял из Европа, за да демонстрира какво се случва с телата на наскоро починали хора, когато през тях преминава ток.
Зловещите зрелища се радвали на голяма популярност. Една от най-известните демонстрации на Алдини се състояла през 1803 г. в Лондон. Тогава той използвал трупа на Джордж Фостър – престъпник, екзекутиран заради това, че убил съпругата си. Пред смаяните погледи на десетки хора, той поставял електроди върху различни части от тялото на покойника, а токът предизвиквал съкращения на мускулите, в резултат на което изглеждало, че Фостър се движи.
Властите дори отбелязали преди началото на „шоуто“, че ако той действително се съживи, ще трябва да бъде обесен повторно.
Уилям Бъкланд
Уилям Бъкланд е един от най-известните английски геолози и палеонтолози, който през 1824 г. публикувал първото научно описание на месояден динозавър (става въпрос за открия по-рано от самия него Мегалозавър). Мнозина го считали за брилянтен учен и го сравнявали с Чарлз Дарвин.
Нито един от проведените експерименти не довел до очаквания от Иванов резултат. На всичкото отгоре през 1930 г. той бил арестуван и изпратен на 5-годишно изгнание в Алма Ата. Иванов бил освободен предсрочно през 1932 г., но починал малко по-късно от сърдечен удар.
Трябва да се отбележи, че далеч не всички негови опити били така налудничави. Той бил виден специалист в сферата на изкуственото осеменяване и успял да създаде зебраре (хибрид между зебра и магаре), зуброн (хибрид между европейски бизон и крава), както и кръстоски между морско свинче и заек и антилопа и крава.
Сидни Готлиб
Определението „луд учен“ безспорно приляга отлично на Сидни Готлиб – човекът, стоящ в основата на скандалната програма за контрол на съзнанието МК-УЛТРА, ръководена от ЦРУ. Нейната цел била разработката на медикаменти и процедури, които да бъдат използвани при разпити и мъчения или за принуждаването на хора да извършват оперативна дейност (в някои случаи те изобщо не осъзнавали какво вършат). Готлиб участвал в някои от най-скандалните експерименти, извършени през 50-те и 60-те години на миналия век, включващи употребата на наркотични вещества като кокаин, хероин и ЛСД. Съществуват редица сведения за хора, дрогирани без тяхното знание в рамките на въпросните опити. Готлиб също така създавал различни отровни вещества, които след това били използвани от американското разузнаване.
Хосе Делгадо
Роденият през 1915 г. в Испания Хосе Делгадо е смятан от мнозина за един от най-гениалните учени на XX век. Неговите изследвания били съсредоточени върху възможностите за използване на електрически импулси, които да предизвикват определени реакции в мозъка – а в резултат и специфични емоции или физически действия.
Първоначално Делгадо използвал в своите експерименти предимно котки, но по-късно включил в тях маймуни и дори хора. Той имплантирал в мозъците им миниатюрни електрически устройства, изработени от самия него, които били управлявани с дистанционно.
Благодарение на тях Делгадо карал животните да изпитват определени емоции и да извършват прости движения. През 1963 г. той успял да укроти разярен бик (на когото преди това имплантирал такова устройство) с едно натискане на бутон. Предполага се, че най-малко 25 души се подложили доброволно на експериментите му като част от лечението им срещу различни психически заболявания. Проведените опити накарали Делгадо да заключи, че поведението на хората трудно би могло да бъде контролирано чрез електрическа стимулация, но въпросният метод може да бъде използван за понижаване или повишаване на нивата им на агресия. Въпреки крайно противоречивия характер на изследванията му, те все пак намерили приложение в медицината – при създаването на чипове за контрол на изкуствени крайници и протези.