Отидете към основна версия

4 818 3

Как фармацевтичните гиганти промиват мозъци

  • лекарства-
  • монопол-
  • фармацевтична компания-
  • болести

Фармацевтичен гигант: Ние правим лекарства за богатите бели хора, не за бедните индийци

Повечето хора са нащрек, когато става въпрос за насочена пряко към потребителите реклама на лекарства, започва коментарна статия, публикувана в сайта alternet. Повечето от нас знаят много добре, че пеперудите, залезите и кученцата в телевизионните реклами са предназначени да отвлекат вниманието ни от страховити термини като "кръвен съсирек", "сърдечен удар", "инфаркт", "припадък", "животозастрашаваща алергична реакция" и "смърт". Като цяло сме наясно, че повече от половината реклами и рекламни съобщения ни казват защо всъщност НЕ искаме да попитаме нашия лекар за новото лекарство-чудо.

Небрандираната, скритата реклама, обаче е много по-коварна и опасна. Вместо да продава лекарствата, тя продава заболяването, което от своя страна генерира лекарствени продажби. В тези клипове понякога дори не е нужно да бъде споменато името на самото лекарството, описанието на болестта е достатъчно да накара „потребителя“ да потърси чудодейното лекарство в аптеките.

Такъв тип завоалирана реклами често се появяват от името на организации и структури като Центъра за контрол и превенция на заболяванията. Те дори могат да работят като безплатно обявяване на обществена услуга, благодарение на очевидно алтруистично съобщение.

Отличен пример за такива реклами са реклами, които определят дадено заболяване като "недостатъчно диагностицирано," и "недокладвано", което разбира се означава лекарствени продажби. Понякога наричат болестта "тих убиец", за да плашат хората, които си мислят, че всичко е наред (преди да се появят рекламите на лекарства бе точно обратното – лекарите и лечебните заведения казваха, че най-вероятно си здрав независимо от това как се чувстваш).

Ако знаменитости ви продават лекарства или по-точно се опитва да ви информира за значението на диагностициране и лечение на определена болест, за която се знае малко, то това определено е феноменално успешен ход от страна на компаниите за лекарства. Такъв тип реклами уж имат за цел да образоват хората, които страдат от дадена болест, да им обяснят колко е важно да им бъде поставена диагноза и колко е важно да се лекуват, като вземат предписаните от техния лекар медикаменти редовно.

Тези кампании често са съсредоточени върху добре познатата човешка склонност да си поставя сам диагнози като насаждат страх и съмнение у „пациентите“. Задават се въпроси от рода на „Боли ли ви това или онова?“; „Имате ли тези или онези симптоми?“, а някои кампании в интернет например, дори предоставят  интерактивни анкети както и секции, в които пациенти споделят своите преживявания. Така тези „непознати заболявания“ могат да привлекат към себе си общественото внимание – вашето внимание и да ви накарат да се замислите: „Не съм ли болен?“. И за да не бъде забравен и пропуснат фактът, че конкретното заболяване не е достатъчно добре диагностицирано и вниманието към него  като здравен проблем е занижено, фармацевтичните компании създават фондации, организации и центрове за лечение и диагностика.

Те просто се опитват да помогнат и ако междувременно успеят да натрупан солидни печалби - не биха имали нищо против. Точно там, в аналите на мултинационалните корпорации се правят отвратителни неща в името на неприлични печалби.

Освен, че се опитват да ви внушат, че страдате от болести, които нямате и да ви продадат лекарства, които не са ви нужни, фармацевтичните компании се стремят да спечелят много пари. Те често продават своите продукти на безбожно високи цени, защото са монополисти на пазара.

Такъв е случаят с базираният в Германия фармацевтичен гигант „Байер“, който е сложил ръка  на пазара, произвеждайки ново, безумно скъпо лекарство срещу рак. Но една малка индийска лекарствена компания прави смел ход като произвежда алтернативна версия на лекарството, което обикновените бедни болни хора действително могат да си позволят, пише сайтът commondreams.

Една година лечение с продукта на „Байер“, което основно се използва при случаи на рак на черния дроб и на бъбреците, струва 96 000 щатски долара в САЩ и 69 000 щатски долара в Индия - или 41 пъти дохода на глава от населението. Индийската компания  „Натко“ е пресъздала лекарството за 177 щатски долара на година.

Шокираните монополисти обаче, виждат в действията на индийската компания не опит да се помогне на бедните хора да имат достъп до лечение на рак, а като „кражба“. От фармацевтичния гигант обявяват, че ще "защитават правата си върху интелектуална собственост" относно лекарството предназначено за „другия край на света“ (белите хора).

"Ние не развиваме това лекарство за индийците", заявява изпълнителният директор на „Байер“ (Bayer) Мариан Декер по време на фармацевтична конференция, едва влязла в медийното пространство. "Ние го разработваме за Западните пациенти, които могат да си го позволят." 

Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.

Свързани новини