На 31 юли отбелязваме Деня на африканските жени. Той се чества от 1974 година. Датата не е избрана случайно, тъй като това е годишнината от първата Общоафриканска конференция на жените /PAWO/, проведена от 27 до 31 юли през 1962 година в Дар ес Салам, Танзания.
Идеята на този ден е да се онасочи вниманието към живота на жените в Африка. Семейството, религията, културата и средата оказват огромно влияние върху тях и върху ролята им в обществата, в които живеят. Ниското качество на медицинско обслужване, затруднен достъп до образование, крайната бедност в голяма част от африканските държави ги поставят много различни житейски ситуации. Бедността и престъпността водят до изостране на проблеми като ранни принудителни бракове, сексуално насилие и побои срещу жените.
Широко разпространено е гениталното осакатяване на африканските жени в някои страни. В част от тях тази практика е незаконна - от 1999 г. в Уганда, от 2010 г. в Сенегал. Заради липсата на образование и възможност да се преодолеят трудните условия на живот, както и културните особености на страната, жените и момичетата приемат патриархалния модел, макар че в повечето случаи това означава да се откажат от себе си.
„Африканските жени са много силни човешки същества – емоционално, физически, по всякакъв начин… По време на война те понасят основната тежест на конфликта – мъжете и синовете им са отишли да се бият и те са оставени да се грижат за семейството. Когато няма достатъчно храна, тяхна е задачата да подсигурят храна за всеки. Понякога животът може да е наистина труден за жените, но все пак те триумфират и именно върху това искам да се фокусирам в моите творби – тяхната безгранична издръжливост”- споделя Горети Киомухендо – една от най-успешните угандийски писатели.
Денят на африканските жени е времето, в което те се мотивират за правата, които притежават и за начина на справяне с предизвикалствата пред тях.