Ново изследване на Националната метеорологична служба на Великобритания (Met Office) предупреждава, че въглеродният диоксид (CO₂) в земната атмосфера продължава да нараства с темпове, несъвместими със стремежа за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий. Данните, цитирани от Пи Ей Медия/ДПА, подчертават сериозните последици от тази тенденция за климата и човешката дейност.
Изследването разкрива, че през 2024 г. концентрациите на въглероден диоксид са се увеличили с най-големи годишни стойности от 1958 г. насам, когато започват измерванията в обсерваторията на Мауна Лоа в Хаваите. Според регистрираните данни, покачването е 3,58 части на милион (ppm), което надхвърля предварителната прогноза на метеоролозите за 2,84 ppm и бележи рекордно висок темп на растеж. Подобни сериозни повишения са отчетени и от сателитни наблюдения в световен мащаб.
Специалистите свързват този скок с три основни фактора:
рекордно високите емисии от изгаряне на изкопаеми горива, намаления капацитет на естествените поглътители на въглерод (като тропическите гори) и интензивни горски пожари. Тези пожари и отслабената способност на горите да абсорбират въглерода, от своя страна, се дължат на рекордните горещини, подкрепени от климатичния модел Ел Ниньо в Тихия океан, както и на допълнителния натиск от изменението на климата.
Националната метеорологична служба на Великобритания, която дава редовни прогнози за глобалните емисии на CO₂ от 2016 г. насам, предвижда, че през периода 2024–2025 г. годишното увеличение на въглеродния диоксид ще достигне около 2,26 ppm – по-малко екстремно от сегашния скок, но все пак над безопасните нива, препоръчани за постигане на климатичните цели.
Това по-бавно, но все още високо увеличение остава несъвместимо с препоръките на Междуправителствения панел за климатичните промени (IPCC), според които глобалните температури не бива да надхвърлят 1,5°C спрямо прединдустриалните нива. Сценарии на IPCC допускат временно повишение над тази граница за няколко десетилетия, последвано от връщане под критичния праг до края на века, но това изисква прилагането на мащабни технологии за поглъщане на CO₂ или значително увеличаване на залесените територии.
Ограничаването на затоплянето до 1,5°C е водещ приоритет на страните, подписали Парижкото споразумение през 2015 г. Тази граница се смята за критична, за да се избегнат най-опасните последици от климатичните промени, като покачване на морското равнище, засилени суши, бури, наводнения и загуба на биологично разнообразие.
Научните изчисления показват, че за постигане на целта от 1,5°C средногодишното повишение на концентрациите на CO₂ трябва да спадне до 1,8 ppm през това десетилетие и след това да започне да намалява. Въпреки това, по думи на професор Ричард Бетс, ръководител на екипа, изготвил прогнозата, досегашните данни за настоящия период сочат средно увеличение от около 2,5 ppm – далеч над необходимото за избягване на критичния праг от 1,5°C.
Заключенията от проучването на Met Office подчертават спешната необходимост от по-амбициозни политики и технологични решения за намаляване на въглеродните емисии и подобряване на способността на природата да ги абсорбира. В противен случай, предупреждават учените, рискът от преминаване на опасни климатични прагове ще продължи да расте, застрашавайки устойчивото развитие и сигурността на бъдещите поколения.