На сцената на "Евровизия" през 2014 година едно име се превърна в символ на свобода, провокация и културна революция – Кончита Вурст. С вечерна рокля, стилизирани къдрици и брада, която скандализира половината свят, артистът зад този образ разтърси не само музикалния конкурс, но и глобалните представи за пол, идентичност и себеизразяване.
Истинското име на Кончита е Томас Нойвирт – днес 36-годишен австриец, който далеч не се вписва в стереотипите, които публиката често проектира върху него. Въпреки фурора, предизвикан от сценичния му образ, Нойвирт не се идентифицира като транссексуален. Проектът „Кончита Вурст“ принадлежи към традицията на драг изкуството – превъплъщение на мъже в женски образи с цел сценично изкуство.
С песента “Rise Like a Phoenix” той представи Австрия и завоюва убедителна победа. Изпълнението му се превърна в манифест за преодоляване на граници – не само музикални, но и лични, социални и културни. Самият артист определя Кончита като олицетворение на идеята, че мъжествеността и женствеността не са антагонистични сили, а спектър, в който личността може да се движи свободно.
След върха на славата, Кончита – или по-точно Томас – продължава да се трансформира. И днес Нойвирт е активен както в социалните мрежи, така и на артистичната сцена. Профилите му изобилстват от еклектични визии – от фетиш естетика с корсети и мрежести чорапи, до минималистичен строг костюм или дори каубойски имидж. Това разнообразие не е самоцелна провокация, а продължение на една артистична философия: да разрушава клишета и да превръща крайностите в изкуство.
В последните години Томас се развива и извън образа на Кончита. Работи по собствена музика, участва в подкасти и телевизионни формати, и запазва стабилно място в публичното пространство – макар и с по-тиха, но не по-малко значима популярност.
През 2018 г. артистът показа друга страна на своята сила – уязвимостта. След опит за изнудване от страна на бивш партньор, Томас разкри публично, че е ХИВ-позитивен. Вместо да се поддаде на натиск, той пое контрол над собствената си история, избра откритостта пред страха и отново се утвърди като глас на онези, които често остават в периферията на обществения дискурс.