Коментар на Веселин Стойнев:
Отстраняването на Мария Цънцарова от сутрешния блок на Би Ти Ви и напускането на водещи журналисти в медията, загубили свободата си, уви, не е прецедент. През годините неведнъж се случваше същото - при други собственици и други началници. Новото е праволинейната безпардонност, на която дори вече не ѝ пука, че е твърде глупава.
Намерението за отстраняването на Цънцарова е от отдавна, знаят го всички в телевизията и в гилдията. Но при новата обществено-политическа ситуация в страната след протестите и оставката на правителството, свалянето ѝ от ефир, ако не отменено, можеше поне да бъде отложено. Всеки разумен управленец в частна медия, дори да е много зависим, би убедил онези, от които много зависи, в нуждата от тихо и поне временно отстъпление. Защото иначе ще се случи това, което се и случи - протести срещу телевизията и уронване на нейния престиж, което вероятно ще доведе и до смаляване на аудиторията. А това значи и загуба на пазарен дял и рекламни приходи.
Глупаво решение, глупаво оправдание
Решението на Би Ти Ви беше толкова глупаво, че чуждестранните ѝ мениджъри дори си позволиха да изпаднат в елементарно противоречие в публичното си обяснение по случая. Мария Цънцарова многократно била нарушавала стандартите за безпристрастност на медията, но въпреки това искали да ѝ предложат да води друго предаване в праймтайма. От което следва, че или тези стандарти ги нарушава и ръководството, щом може да предложи на "рецидивист" да продължи да води предаване в най-гледаното време. От което веднага се появява съмнението, че изобщо не става дума за нарушаване на журналистически стандарти, а за нещо съвсем друго. И това "друго" остава единствено да е максимата "нищо лично, просто бизнес, мадам", който бизнес обаче явно няма нищо общо с журналистиката.
Защото и бизнесът си има стандарти. Нормалният бизнес работи по законови правила и мерила за професионализъм, а медийният разчита и на обществено доверие. Доверието на публиката е капитал, надхвърлящ дори огромните бизнес инвестиции в медията. Ако една национална телевизия освен развлечение има национален лиценз да предлага и информация и публицистика, стандартите за качество на първо място предпоставят журналистическата свобода, включваща независимост дори от комерсиалния интерес на медията.
Причините вероятно са отвъд обичайните бизнес интереси
Но с реакцията на ръководството на компанията се хвърля тежка сянка на съмнение и върху легитимността на комерсиалния ѝ интерес. Защото той не би си позволил да застраши капитала на доверието, което има пряко отношение към гледаемостта и продажбата на реклами. И никога не би допуснал публични скандали с уволнения, солидарни напускания, протести на гилдията пред сградата на телевизията и остри критики към нея в останалите медии и в социалните мрежи. Следователно е твърде възможно да става дума за по-голям бизнес интерес, който далеч надхвърля интереса с продажбата на реклами.
Дали той е свързан с други икономически дейности на собственика или дори с условия изобщо да придобие медията - това е тежко съмнение, обосновано по антилогиката на гореспоменатия нормален бизнес интерес. И неговата валидност дори е независима от свидетелства на журналисти отвътре, работили преди и сега в медията, от изказвания на политици от парламентарната трибуна или от журналистически изследвания и разследвания в други медии.
И Би Ти Ви като Пеевски
Когато този друг интерес, надскачащ чисто комерсиалния медиен интерес, прескача нормалните бизнес стандарти и бизнес логика, е логично да се допусне, че той разчита на политическа протекция или политическа зависимост за постигане на своите други цели. Безпардонно глупавите сами по себе си действия и последвалите ги не по-малко глупави оправдания на ръководството на медията навеждат разсъдъка тъкмо в тази посока.
Поведението на валяк в тази голяма частна медия е същото като на лидера на "ДПС-Ново начало" Делян Пеевски. С безпардонна наглост той започна открито да манифестира нелегитимната си власт и така запали фитила на протестите, довели до падането на правителството. Властта на задкулисието по принцип е най-защитена на тъмно, а когато демонстративно излезе да се налага и на светло, вече започва да претендира за тоталност, рискувайки обаче челен сблъсък с гнева на онези, които досега само са скърцали със зъби от безсилие срещу нея.
Безпардонното поведение на ръководството на Би Ти Ви по случая "Цънцарова" не е изолирано явление, а черешката на низ от предхождащи събития и развития, изоморфни на същата тотална претенция за нелегитимно налагане на интерес. Пред нея отново няма спирачки, дори от елементарно приличие.
Но както и в случая с фитила на Пеевски, изпратил ни на предсрочни избори, Би Ти Ви вместо да изгори Мария Цънцарова, запали фитил, след който ще свети. Последствията за медията е твърде възможно да са аналогични на тези за държавата след пълните площади от началото на месеца. И на медийния терен може да се открие хоризонт за освобождение.
Защото безпардонният задкулисен апетит в крайна сметка е самоунищожителен като всяка булимия. И мнозина вече могат ведро да кажат: Нищо лично, но все пак - благодарим ти, Пеевски, благодарим ти, Би Ти Ви!