Бюджет 2026: бетониране във властта, но без сериозни реформи

Коментар на Веселин Стойнев:

Публичните финанси може да са зле, но не катастрофално, както внушават управляващите. Мерките, които в отговор въвеждат, може да не са катастрофални, но са зле.

Така може да се опише рамката на редовния бюджет до края на годината и на актуализираната консолидирана бюджетна прогноза до края на 2028 г. Защото бюджетният дефицит е висок, дългът расте, инфлацията остава, а ръстът на икономиката се свива.

Данъци не вдигаме, само осигуровки и винетки

Не става много ясно как обявеният от финансовото министерство дефицит от 7,4% към края на годината се стопява до 5,7%, защото мерките по приходите и разходите в хазната не дават сериозни основания за стопяване. Може да допуснем, че завареният дефицит всъщност е близо до "стопения".

Въпреки обещанията, че данъци няма да се вдигат, те се вдигат под формата на осигуровки и такси. От увеличението на максималния осигурителен доход на 2300 евро от 1 август се очакват допълнителни 90 млн. евро. От символичния ръст с 5% на минималните осигурителни прагове, останали под прага на минималната работна заплата - 40 млн. От поскъпването на винетките, пак от 1 август, с 30% - 53 млн. Вдига се и акцизът върху цигарите - с неясно какъв фискален ефект. От увеличението на данъка върху хазарта с 10% се очакват 100 млн. Т.е. няма и 300 млн. евро икономии, което е равно на нищо при дефицит от 7,2 млрд евро. Дори да очакваме приходната администрация да заработи изневиделица много-по-добре, резултатът пак ще е скромен.

Орязване на разходи - малко на едро и много на дребно

Основното лечение на дефицита е в орязването на разходите, но и то е скромно. Най-голямата икономия от 564 млн. евро идва от премахването на автоматизмите при повишение на заплати в публичния сектор, обвързани със средната или минималната заплата, както и от ограничаване на заплатите с таван под президентската на изборни длъжности на управленски нива - агенции, регулаторни органи и други - и на шефове в държавни фирми.

285 млн. евро се очаква да бъдат спестени от оптимизация на разходи в БДЖ, "Железопътна инфраструктура", пощите и др. С 200 млн. се орязва достъп до социални помощи, плюс още 20 млн. от помощите и обезщетенията за безработица. Освен обявените вече спиране на Ковид добавката за новоотпуснатите пенсии, от която ще се спестят 2,9 млн. евро и орязване на партините субсидии, което ще спести 2,1 млн., с 5 млн. евро се орязват и помощите за вероизповеданията.

А капиталовите разходи дори се увеличават с 3,5 млрд. спрямо предходния бюджет, като 1,1 млрд. от тях са за общински проекти, половината от които са натрупани задължения. От общо 9,36 млрд. евро капиталови разходи, 5,3 млрд. са по еврофинансиране, вкл. от Плана за възстановяване и устойчивост. 500 млн. евро обаче от обществени поръчки за ремонти и поддръжка и за иднексации се замразяват.

Стопяване на дефицита с повече дълг

И когато сметката от скромните мерки по приходите и разходите не излиза, дефицитът, въпреки че до голяма степен наистина е структурно наследство от предходни управляващи, остава да бъде покриван главно с теглене на още дълг, което само маскира проблема.

След вече одобрените от парламента 3,8 млрд. евро дълг, правителството предвижда още 2,2 млрд. до края на годината. Но не само - според бюджетната прогноза до 2028 г. дългът ще продължи да расте и делът му от 30,1% от БВП тази година ще достигне 35,2% през 2028-а. Т.е. общият дълг през 2026-а ще е 37,7 млрд., през 2027-а - 44,7 млрд., през 2028-а - 50,5 млрд. евро, като огромната част от него е външен дълг. Така бюджетният дефицит трябва да се стопи до 2028 г. до 3%.

По-решително, но предпазливо с доходите и облагането

В указанията си до държавните ведомства в навечерието на обявяването на бюджетната рамка Министерството на финансите предвиждаше минималната заплата да бъде замразена на 620,20 евро до края на 2028 г. След като това се превърна в медийна бомба, първо премиерът, а после и финансовият министър отрекоха (или просто бяха решили да тестват обществената реакция). И в официалния вече проект на средносрочната бюджетна прогноза 2026-2028 г. се предвижда от догодина да има не замразяване, а нов механизъм на определяне на минималната заплата, договорен с работодателите и синдикатите, което не изключва възможността тя да остане близо до сегашното си ниво.

По-революционна е мярката държавните служители, включително заетите в системата на правосъдието, от август да си плащат половината лични осигуровки, а от догодина изцяло. Така от август до края на годината те ще плащат общо за пенсии, здраве, майчинство и безработица 6,5% от заплатата си, а от догодина още толкова. За заетите в Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната ще се мисли подобен механизъм от догодина, въпреки че първоначално бе предвидено да запазят привилегията държавата изцяло да ги осигурява. Всички обаче ще бъдат компенсирани - но само до 2027-а - с увеличение на заплатите, така че да запазят разполагаемия си доход. Т.е. от тази мярка поне за година и половина няма да има ефект на спестяване на бюджетни разходи = едни пари вместо директно да отиват от бюджета в НОИ, ще минават през сметките на осигурените.

Укрепване на властта, вместо решителни мерки

С растеж от по два и половина процента тази и следващите две години (при над три досега), с дълг от над една трета от БВП и с над 45 на сто преразпределение на БВП през бюджета България се обрича на стагнация. Управляващите обаче явно са направили своя избор: вместо да инвестират огромното обществено доверие в началото на мандата си в по-решителни управленски мерки, те го инвестират в укрепването си на власт. Защото наесен имаме президентски избори, другата есен - местни.

Явно от "Прогресивна България" предпочитат да крепят положението, да забавят развитието на страната, дори да отлагат истинското решение на наследени структурни проблеми, с огромния риск да ги задълбочат, но да не рискуват сериозни социални сътресения, които може да съпътстват едни сериозни реформи. Избират да се укрепят във властта, а не да я използват като инструмент за добро управление.