Търсенето на баланс между индивидуалната свобода и обществената отговорност - или казано по друг начин между самоизразяването и уважението - намира свой особено красноречив паралел и метафорична дълбочина в символиката и посланията на един от най-значимите християнски празници Рождество Христово.
Този общочовешки празник, който ще отбележим след часове, въплъщава идеята за смирение като път към разбирателство и взаимосътворено обществено развитие.
Както отбелязва нобеловият лауреат от 1961 г. Иво Андрич в романа „Мостът на Дрина“, който великият творец пише през Втората световна война: „Всичко се носи и търпи на този свят, за да се запази животът и възможността да се продължи напред.“ /бел.ред - още цитати от най-великия писател на бивша Югославия може да прочетете ТУК/
Мостът на Дрина, известен като Вишеградския мост, е граница и заедно с това връзка между Сърбия и Босна и Херцеговина. По-точно, централната му част е на сръбска територия, докато източният край е в Босна. Символизира разбирателството - междуетническо, междудържавно, социо-културно, както общочовешко, така и икономическо.
В контекста на Рождество, този цитат на Андрич може да се интерпретира като отражение на търпението и надеждата, които са в основата на човешкото единение за целите на общественото развитие.
Доц. д-р Николай Крушков - ръководител катедра “Интелектуална собственост и технологичен трансфер” В УНСС
Рождественото празнично събитие, разгледано и като исторически разказ, и като философски символ, представя на вярващите смисъла на самоограничението, значението на съпричастността, любовта и уважението към хората. От значение е обстоятелството, че Божественото се самоизразява не чрез власт и богатство, а чрез смирения образ на дете, родено в обичайна бедност, но с огромна любов и в социален уют. Това въплъщение поставя началото на общочовешка етика, базирана не на сила, а на уважение към всяка човешка същност като носител на достойнство и възможности за създаване на обществена полезност.
По този начин, Рождество създава в човечеството възпитание в обществена отговорност и разбирателство.
Следователно, пожеланието за „Светли дни“, което често звучи в този сезон, може да бъде преосмислено като нещо повече от емоционално пожелание. То може да се превърне в призив за съзнателно възприемане на Рождественските принципи - за търпение (както подсказва Андрич), за смирение, за любов и уважение, които водят до истинската свобода на човека, на основата на взаимното разбирателство в обществото.
В това отношение, Рождество служи като годишен морален и мисловен ориентир, който приканва обществото да преосмисли и да преоткрие границата, където личностното самоизразяване се обогатява от искреното уважение, което е резултат от признаването на нашата обща човечност.
Бъдни вечер
2025
.......
Доц. д-р Николай Крушков е ръководител катедра и институт “Интелектуална собственост и технологичен трансфер” в УНСС. Експерт по национала сигурност