Американската врява започна с военноморски флоти и самолетоносачи, както и с гръмки заплахи за сваляне на иранския режим, но в крайна сметка приключи със споразумение между Иран и Оман за регулиране на корабоплаването през пролива Хормуз, основано на влизане през северния проход, намиращ се в ирански води, и излизане през южния коридор в омански води.
Това коментира във "Фейсбук" Мохамед Халаф.
Войната започна с високи очаквания за смяна на режима, но по-късно целите ѝ бяха сведени до три основни алтернативни варианта: прекратяване на ядрената програма и предаване на запасите от уран, унищожаване на програмата за балистични ракети и прекратяване на влиянието на иранските регионални сили в Ливан, Ирак и Йемен.
В отговор Иран успя да премести центъра на конфликта от политико-военна конфронтация към политико-икономическо уравнение, свързано с глобалната енергийна сигурност, като превърна пролива Хормуз в фокусна точка, а не Техеран и неговите планини и равнини, където ядрените и ракетните съоръжения са разпръснати и защитени под земята.
Това пренасочване в управлението на конфликта обаче не е без рискове и разходи. В отговор на американските удари Иран разшири кръга на конфронтацията, като включи градове в държавите от Персийския залив, които са по-евтини цели, отколкото конфронтация с Израел – основния му противник.
И най-важният въпрос остава: кой има по-голяма способност да удължи конфликта, да маневрира по неговите пътища, да контролира темпото му и в крайна сметка да го реши: Иран или Съединените щати?