„Територията на България се явява канал за преминаването на джихадисти от Западна Европа“. Това заяви арабистът професор Владимир Чуков в интервю за Факти.бг. Според него има сериозна вероятност атентатите във Франция, Сомалия, Тунис и Кувейт да са координирани, като припомни, че те се случват точно година след обявяването на халифата на Ислямска държава. Чуков заяви, че според него в момента няма място на картата, което може да бъде определено като спокойно и безопасно.
„България си остава уязвима, до толкова до колкото тя е транзитен коридор и до колкото нашата държава все пак е външна граница на Европейския“, заяви той.
Проф. Чуков, какво е Вашето мнение за вчерашната серия от терористични атаки във Франция, Сомалия, Тунис и Кувейт?
За съжаление източникът е познат. За съжаление той за пореден път доказа, че е най-опасната терористична организация в света и че това е консенсусната опасност. Вчера терористичната вълна беше наистина впечатляваща. Става въпрос за удар върху три континента: Европа, Азия и Африка с близо 200 убити. Голямата дискусия на чисто експертно равнище е дали тези атаки са били координирани или става въпрос за вълци единаци. Вече чухме становището на американските служби, че няма потвърждение те да са били координирани. Трябва да кажем обаче, че всъщност има обстоятелства, които ни карат да се замислим дали не става въпрос за една добра координация. Кои са моите аргументи?
Първо: става въпрос за един ден, който е 26-ти юни. На 29-ти юни миналата година терористите обявиха своя халифат, т.е. създаването на своята държава. Една година след обявяването на халифата те правят атентат с мишени на три отделни континента.
Второ: става въпрос за месец на Рамадан. Това е нещо, което американските служби отбелязаха и до колко Рамадан влияе на даден тип подбор на дата. Нека да спомена, че месецът, в който е Рамадан е свещен месец за мюсюлманите и битките са забранени. Още нещо: става въпрос за петъчния ден. Тогава, когато се предполага, че също има притъпена острота на органите за сигурност в отделните страни. Тоест те биха предположели, че по това време тези атентати не биха били направени.
Нещата, които стават в Сирия подсказват много драматични действия. Какво имам в предвид? Преди една година Ислямска държава контролираше територия, колкото е долу горе тази на нашата страна. В момента тя е три пъти по-голяма. Става въпрос за около 300 000 кв. км.
Някъде преди 5-6 дни терористите получиха тежки военни поражения, като основен силен удар беше този, нанесен от кюрдите в Тел Авиат. Това е стратегически град на труско-сирийската граница, който всъщност е основният достъп, през който минават чуждестранните джихадисти, оръжие и контрабандни стоки. Този канал им беше отрязан от кюрдите. Става въпрос за частите на Народна защита на партия Демократичен съюз, която всъщност е сирийската кюрдска партия. Респективно те достигнаха до една стратегическа позиция, която е на 60 км. от Рака. Тогава Ислямска държава се почувства много силно застрашена в своето леговище, в своя център. Предприеха се арести срещу подозрителни хора, започнаха да се правят окопи и т.н. Просто те изживяха от чисто оперативна гледна точка няколко много силни поражения, което автоматично ги подтикна към контра-атака.
В тактиката на Ислямска държава е залегнало, когато загубят, автоматично да отварят нови фронтове. Те успяха частично да възстановят своя контрол над Кобане. Това е другият голям турски кампус в Северна Сирия, който ако си спомняте през месец септември на миналата година беше обявен за град – мъченик. Тогава ислямистите бяха изтласкани от кюрдите, с помощта на международната коалиция и нейния въздушен чадър. Трябва да се отбележи, че победите на кюрдите на терен всъщност са с помощта на международната коалиция. Тоест, когато има синхрон, терористите отстъпват, но и автоматично правят своето контра-настъпление. Вече споменах, че те успяха да си върнат Кобане, макар и частично, а това, което буди много сериозна тревога е, че за пръв път те насочват своя поглед и вече дори контролират части от град Хасаке. Това е друг провинциален център в Източна Сирия, който ако падне ще бъде вторият в ръцете на Ислямска държава. С други думи там имат много ясна тактика.
Според мен тези три атентата се вписват в тази тактика. В момента, в който има моментно отстъпление, автоматично се отварят допълнителни фронтове. Насочва се погледа на опонентите, т.е. на международната коалиция към други части на света. И пак да споменем, че става въпрос за една година от обявяването на халифата.
Можем ли да кажем, че България е в пряка опасност, като се има в предвид, че преди три години станахме жертва на атентат в Бургас?
В момента няма място, за което ние да кажем, че всичко е чисто и спокойно. Такива петна по картата няма, особено в Европа. А и нека да припомня, че нашата територия всъщност се явява канал за преминаването на тези джихадисти, особено тези, които са от Западна Европа и които представляват много важен компонент от армията на джихадистите. Всъщност през Турция преминават 90% от джихадистите. Някои от тях пътуват със самолети, някои със сухопътен транспорт, т.е. преминават и през България. Трудно е да се прецени колко са тези, които са преминали през територията на България. Аз поне си мисля, че тези, които са успели да преминат, са чувствително повече от тези, които българските органи са успели да заловят. На този етап нашите органи успяха да заловят и експулсират може би 10-15 човека. Смятам, че е нужна една много добра координация с партньорските служби. България си остава уязвима, до толкова до колкото тя е транзитен коридор и до колкото нашата държава все пак е външна граница на Европейския. Виждате, че ние сме едни от най-уязвимите по отношение на бежанските вълни.
Има ли ново развитие около атентата в Бургас?
Трудно ми е да кажа. Това е работа на нашите институции, съда и прокуратурата. Те са органите, които трябва да придвижват напред делото. Те трябва да отговарят. Най-добре е да се говори от името на официални институции, съд, прокуратура и МВР. Всички останали разсъждения са само хипотези.
Какво трябва да се направи, за да се спре Ислямска държава и нужно ли е по-голямо международно присъствие в Сирия и Ирак?
Очевидно е, че без сухопътна операция няма да се постигнат успехи срещу терористите. Очевидно е, че двата случая, имам предвид Сирия и Ирак, са различни. В Ирак имаме един много добър синхрон, до колкото правителството в Багдад е международно признато. Виждате, че то е част от антитерористичната коалиция. Докато правителството в Дамаск на Башар Асад няма такъв статут. Просто там нещата са коренно различни. Ако трябва да бъдем честни, трябва ясно да се очертае кой ще осъществява тази сухопътна операция. На този етап виждаме различни компоненти в иракския случай. Става въпрос за иракската армия, шиитските милиции, за присъствие на ирански офицери. Също така се разширява контингента на американските съветници.
Според мен най-успешните битки срещу Ислямска държава до този момент се водят от кюрдите. Те са много добре мотивирани, много добре финансирани и все пак те съставят милиция, докато в една Сирия нещата са коренно различни и много по-тежки. Там трябва да се намери политически вариант. Какво ще трябва да се направи, за да могат сирийците да намерят сполучливата формула за своето управление . Тук мисля, че има последни белези , че двете сили са на път да бъдат убедени, че трябва да се обединят срещу джихадистите и терористите, които са общ враг. Имаме два различни казуса с достатъчно висока степен на затруднение за решаване. Колкото по-рано това стане, толкова по-добре. Иначе виждате, че за една година Ислямска държава е уголемила територията си с няколко пъти, като се има предвид с какви ресурси, кадрови и материално борави тя.