Шансовете за придобиване на многоцелеви патрулен кораб са изключително големи, защото това е един от деветте приоритетни проекта, които в момента са приети от Министерски съвет, предложени са от Министерство на отбраната. Има с какво да се похвалим, има с какво да продължим напред, имаме вяра, надежда и сили да направим българските Военноморски сили достойни пазители на сините граници на България. Това заяви в интервю за Факти.бг контраадмирал Митко Петев, който от края на юни командва Военноморските сили на България. Той даде висока оценка на наскоро провелото се учение „Бриз 2015” и разказа повече за предстоящото честване на 136-годишнината от създаването на ВМС.
Контраадмирал Петев, какво е състоянието и готовността на Военноморските ни сили да защитават интересите на Република България и да гарантират нейния морски суверенитет като част от международните колективни системи за морска сигурност на НАТО и ЕС?
Към момента можем да кажем, че Военноморските сили са в състояние да изпълняват своите конституционни задължения по гарантиране на суверенитета на морските пространства и защита на интересите на Република България, както в национален, така и в колективен аспект. Това, разбира се, е подкрепено и с дела - завършилото учение „Бриз 2015”, което се провежда ежегодно . То демонстрира, че тези способности са фактически и могат да бъдат реализирани както в национален формат, така и в коалиционен. Нашите действия са синхронизирани не само с видовете въоръжени сили, които са сухопътните, военновъздушните и другите формирования на Българската армия и Въоръжените сили на България, но са и в готовност и в състояние напълно да бъдат интегрирани в многонационални формирования със страните от НАТО. В цялата тази сложна система за отговор на всички предизвикателства в морската сигурност, ние имаме готовност да взаимодействаме и с нашите невоенни партньори, които са от четири министерства, представители на 21 организации – неправителствени, частни, на местната и държавната власт, както и всички, които имат интерес към морската сигурност на България да бъде защитена.
Споменахте наскоро проведеното учение „Бриз 2015”, което получи висока оценка, каква е тази на Военноморските сили за оперативната съвместимост със страните членки на НАТО?
Оценката, която бе дадена за „Бриз 2015”, е изключително положителна. Високопоставените гости на учението имаха възможност да видят една малка част от него. Фактически дните на море бяха три, а иначе то бе проведено в рамките на десет дни. Наред с демонстрираните способности по море, искам да подчертая, че Военноморските сили имаха изключително ползотворно и положително участие при организирането и домакинството, анализа, и разбира се, подготовка на следващото учение „Бриз”. Ние успяхме да покажем, че не само сме в състояние да демонстрираме оперативна съвместимост в операции на НАТО, но и да командваме такива операции, защото управлението на силите на море беше осъществено в системата на Военноморските сили – командването бе от български адмирал, а цялостното учение, планирането на операцията, която се проведе фактически, бе под ръководството на командира на ВМС и щаба на ВМС. Освен това остава, може би не така забелязано, но очевидно за нашите партньори, участието на щабните елементи, които в продължение на няколко месеца успяха задълбочено да провеждат планирането на една ефективна морска операция, чиито елементи бяха интегрирани в ученията по море. Създадохме и един многонационален щаб, в който участваха и представители на Гърция, Турция, САЩ, както и представители на морското командване на НАТО в Нортууд, които наистина успяха да работят съвместно синхронизирано, да разработят необходимите сценарии и да дадат нужните заповеди, за да може командирите на по-ниските нива да изпълнят задачите по море. Постигнахме трите мисии, които са поставени пред Военноморските сили – принос към отбраната на страната както в коалиционен, така и в национален аспект, принос към международния мир, тъй като операцията, която беше планирана е в отговор на криза и не на последно място - подпомагане на населението в мирно време, където взаимодействието с всички неправителствени и правителствени военни и невоенни формирования, както и тези на МВР, Министерство на транспорта и информационните технологии, Министерство на здравеопазването, Министерство на околната среда и водите, успяха да бъдат включени в този сложен, но жив организъм.
Има ли промяна на стратегическата среда в Черноморския регион и какви са перспективите на учението на НАТО в Черно море ?
Безспорно през последната година ние сме свидетели на промяна на цялостната стратегическа среда в Европа и е нормално Черноморският регион също да бъде част от това. Така или иначе, ученията, които провеждаме в Черно море, бяха винаги насочени към оперативната съвместимост със страните членки на НАТО, както и към отработване на международното взаимодействие и в национален мащаб. Перспективите на тези учения са да продължим в тази посока, за да можем да демонстрираме способности. Когато имаме възможност да демонстрираме своите способности, сред които е и способността да работим заедно, това, може би, е най-добрият принос към стратегическата обстановка, която се създава. И, може би, това е най-добрият начин да предприемем мерки срещу непредвидими развития, в която и да е област на националната и колективната сигурност.
Какви са шансовете Военноморските ни сили да разполагат с многоцелеви кораб, флотът ще заложи ли на купуване или наемане на подводници и какво е нужно да се направи по посока на съвременното техническо състояние на Военноморския ни флот?
Шансовете за придобиване на многоцелеви патрулен кораб са изключително големи, защото това е един от деветте приоритетни проекта, които в момента са приети от Министерски съвет, предложени са от Министерство на отбраната. Работи се изключително интензивно по придобиването и стартирането на този проект. Разбира се, придобиването е нещо повече от само купуване, тъй като проектът предвижда този целеви модулен кораб да бъде построен в България с участието на българската корабостроителна индустрия, т.е., да има широк икономически отзвук, така че от всички девет приоритетни проекта, той е с най-голям икономически ефект. Вторият проект, който е за модернизиране на фрегатите Е-71, е обвързан с проекта за придобиване на модулен многоцелеви патрулен кораб, тъй като системите, с които ще разполага съответния кораб, заедно с тези, с които разполагаме и смятаме да модернизираме, трябва да бъдат сходни, за да може и поддържането им да бъде по-ефективно. По отношение на подводниците, за съжаление, към момента финансовото състояние не позволява да говорим за придобиване на подводници, но това не означава, че сме загубили амбицията това да се случи някой ден. Няма практика за наемане на подводници, тъй като това е средство, което е изключително скъпо за поддържане, освен това неговите действия винаги, дори и в коалиционен формат, се ръководят от национални структури. Така че вариантът за подводен флот е единствено, когато той бъде в състава на Военноморските сили на ВМС. Нека да не забравяме, че независимо от скъпоструващото възстановяване на подводния флот, все пак България е една от шестте държави, които първи създават собствен подводен флот. И не трябва да бъде отхвърлена тази идея като развитие на ВМС в среден или дългосрочен аспект.
За многоцелевия кораб има ли заложени средства от бюджета?
Познавайки военния бюджет виждате, че средствата, които са заложени в него не достигат за нито един от проектите. Осигуряването на средства, за който и да е от деветте приоритетни проекта, задължително ще трябва да бъде дофинансирано от националния бюджет. Разбира се, дали тези средства ще бъдат дадени на Министерство на отбраната целево и ще бъдат изразходвани за съответния проект или допълнително ще бъдат осигурени, това е вече въпрос, който по-скоро ще бъде решен на ниво Министерски съвет и Народно събрание, т.е., политическата власт ще има възможност да даде този отговор. По отношение на това, което зависи от Българската армия и флота, в момента всичко е направено със съответните предложения за реализация на този проект.
Вторият неделен ден на август предстои вашият празник, как ще отбележите 136 годишнината от създаването на ВМС?
Празникът на флота традиционно се чества в продължение на една седмица. Началото ще даде плувния маратон в неделя /на 2 август/ от Галата до Варна. Искам да спомена, че традиционно участвам в този плувен маратон, но тъй като ще връчвам наградите заедно с кмета на Варна, този път ще имам удоволствието единствено да посрещам участниците. На 3 август /понеделник/ ще бъде открита спартакиадата по морски спортове на ВМС в пункта за базиране - Варна, а оттам ще пренесем нашите мероприятия в Русе, тъй като градът е люлката на Военноморските сили на България - през 1879 година ВМС са основани именно в Русе. Там за първи път е издигнат българският военноморски флаг. Впоследствие представителния духов оркестър ще има възможност да изнесе концерт в Русе, на следващия ден в Балчик. На 5 август е предвидено откриване на художествена изложба във фестивалния комплекс във Варна, духовият оркестър същият ден ще гостува на град Добрич. Традиционно четвъртък /6 август/, е посветен на отбелязване на празника на флота в град Бургас, където е разположен и другия пункт за базиране. Там ще има концерт и тържествено събрание. В петък /7 август/ в големия салон на Щаба на ВМС ще бъдат връчени награди на военнослужещи от името на кмета на Община Варна. Представителният духов оркестър на ВМС ще изнесе концерт на входа на Морската градина. Събота /8 август/ е кулминацията на празниците, като наред с възможността гостите и гражданите на Варна да посетят нашите кораби на Морска гара Варна, ще има и тържествено събрание – концерт във фестивалния и конгресен център. На 9 август, неделя, след тържественото вдигане на флаговете на корабите на ВМС, първо офицерско звание ще получат и випускниците на Висшето военноморско училище, които традиционно ще бъдат посрещнати в голямото семейство на Военноморските сили.
И тази година усилията на Военноморските сили бяха насочени към изпълнение на своите задачи по защита на морския суверенитет на Р.България, като част от Българската армия. Встъпвайки в тази длъжност, аз определих и три от приоритетите, които трябва военноморските сили да имат пред себе си, за да могат да продължат напред. На първо място е изпълнението в пълен обем на професионалния и гражданския дълг от военните моряци. На второ място е усъвършенстването на оперативната съвместимост в национален и коалиционен вариант и подобряване на междуведомственото сътрудничество с невоенните партньори. На трето място е развитието и запазването на морските традиции. Какво ще ни помогне за да постигнем тези приоритети? На първо място, това са нашите ценности, които са характерни за военните моряци. А най-характерното е професионализмът и компетентността на българския моряк. Защото само един добре подготвен професионално човек, който се гордее със своята професия, изцяло отдаден на дълга към морето и към родината, може да се пребори с предизвикателствата. А те не са малко в морето. На второ място - инициативността и отговорността. Това са качества, които се възпитават във всеки един мъж и жена, които са станали част от голямото семейство на Военноморските сили. Само с инициатива и отговорност предизвикателствата могат да се превърнат във възможности за реализиране на всичко това, което мечтаем да видим във флота. И разбира се, не на последно място, това е моряшкото единство. Както знаете, има една свещена дума за всички моряци и това е екипажът – сложен организъм, който има своя водач в лицето на командира. Но екипажът не може да функционира, ако всеки един негов член - матрос, старшина, офицер, адмирал, не се почувстват част от него и той не се слее с морското братство, както е казал един известен поет – моряк. Има с какво да се похвалим, има с какво да продължим напред, имаме вяра, надежда и сили да направим българските Военноморски сили достойни пазители на сините граници на България.
Желаем ви попътен вятър и седем фута под кила.
Аз пък ви пожелавам моряшко здраве и дръзновение, съпричастност към морската идея на България, за да има българско море, което да ни дарява красота, сила и мъдрост.