Медиите имат уникалната способност да се правят на недочуващи, дори когато надуват тромпет в ушите им. Финансовият министър Владислав Горанов леко смутено призна без бой и в прав текст, че са крили станалите ябълка на раздора промени в сектор "Сигурност" заради изборите - „за да не се използват за политически цели". Сиреч, ГЕРБ да не изгуби гласове на местните избори. Както обикновено, партийните интереси бяха поставени над всички останали.
Горанов почти притвори очи в очакване на кръстосан журналистически огън, но…никой не му обърна внимание. В нормална държава с бранещи реномето си медии и разпознаваема опозиция, това щяха да са последните думи на Горанов като министър. Дори можеше цялото правителство да бъде повлечено към изхода, независимо от още незаглъхналите фанфари от „живковата“ победа.
Да, в държава с нормална опозиция, а не с такава, която по уникален начин участва и в управлението на страната, щеше да стане точно това. Няма смисъл да говорим за онази, уж истинската опозиция извън коалицията, дето поне на хартия се води такава. Та тя днес наподобява автоморга в ликвидация. Или ТКЗС във Видинско от началото на 90-те. Кой трезвомислещ човек би очаквал конспирации от БСП на Михаил Миков? Те си имат тяхна работа – изпълнително бюро, после конгрес. Въобще „конгресменска“ дейност. Лидерът на „Атака“ пък остана без депутатски имунитет насред полицейските протести. Любопитно, ще има ли кой да го арестува, като му дойде времето...
Така населението бе вкарано в зоната на здрача, оставено да халюцинира конспиративни теории - как някой клати кабинета, как Цветанов иска да събори Бъчварова, как използват полицаите за политически цели. Или пълзящ преврат, замислен от някой с огромно влияние, смъртно раздразнен от окончателната победа на управляващата партия.
Успоредно с това кротко си вървеше и манипулативното представяне на исканията на полицаите. През целия първи ден на протеста медиите акцентираха само на десетте орязани заплати на полицаите при пенсия, а останалите им искания бяха пуснати в канализацията. Дори една от водещите ни телевизии пусна „Въпрос на деня“ – „Одобрявате ли протеста на полицаите, заради отнемането на десетте заплати при пенсиониране?“. И народът неусетно бе насъскан срещу алчните ченгета, които му пречат да се прибере в къщи.
За три съсловия е насадено схващането, че работата им е повече призвание, отколкото препитание - полицейската, учителската и лекарската. И когато поискат нещо, публиката остава със смесени чувства. Учителите ли? Та те половин година са ваканция, какво искат пак? Лекарите ли? Я колко народ умориха, а прибират пари на ръка, носят им буркани и ракия. Полицаите ли? Те само пушат и прибират рушвети по пътищата.
Премиерът не се забави и обяви протеста за незаконен. Така, ако той продължи, ще излезе, че полицаите целят падане на правителството. Ако пък се приберат кротко по полицейските участъци със запазени привилегии, значи всичко е било заради парите за пенсии.
И в двата случая полицаите ще са лошите, които лишиха от защита населението, докато се пазаряха за пари. Има огромна разлика в това, да ти отнемат нещо, което си имал или просто да не получиш нещо. Каквото и да стане, големите губещи ще си останат полицаите.
Далеч съм от мисълта, че поведението на медиите е плод на някакви директиви или опорни точки, наложени от властимащите. За съжаление през последните години медиите се превърнаха във временен подслон и почасова работа за цяло море от битово угнетени хора. Те от своя страна интуитивно усещат как да не нарушават рахата си. Защото просто оцеляват. Днес, в 2015 година. Въпреки незавидното ниво на родната журналистика, тя си остава четвъртата власт. С огромно влияние и точно поради това, носеща огромна отговорност. А това сякаш вече всички са забравили…