„Ирина Бокова е един от основните фаворити за нов генерален секретар на ООН. Един от основните аргументи, които се предлагат за това е, че Москва е съгласна с нейната кандидатура. Като генерален секретар на ЮНЕСКО, тя вече има натрупан мандат като управленец на международна организация. На изслушването пред ООН тя се представи като един дипломат и управленец, който представяше позицията си така, че да бъде консенсуса. За мен, нейната кандидатура беше издигната на време. Бих казала, че ако ние българите не направим нещо, за да провалим този процес, над 80% са шансовете следващият генерален секретар на ООН да е българка.“ Така специалистът по международни отношения професор Нина Дюлгерова коментира за Факти.бг шансовете на българския кандидат Ирина Бокова да стане следващ генерален секретар на ООН.
Правилно ли Ирина Бокова е определяна като фаворит за нов генерален секретар на ООН?
Всички информационни агенции коментират, че в момента тя е фаворит, като един от основните аргументи, които се предлагат е, че Москва е съгласна с нейната кандидатура. Вторият аргумент е, че тя е на чело на международна организация, която й дава предимство в натрупването на управленски опит. Другият аргумент е, че тя, като генерален секретар на ЮНЕСКО вече втори мандат, е далеч от политизиране или пристрастност, към която и да е политическа организация или партия. Това значи, че тя има езиковата подготовка, както и управленски опит в ръководеното на международни организации. Има и натрупан опит като дипломат и посланик.
Може ли твърденията, за това, че нейната кандидатура е силно подкрепяна от Русия, да й коства подкрепата на водещи западни държави?
Не съм убедена. Подобна спекулация имаше и за кандидатурата на Кристалина Георгиева, преди да й бъде даден знак, че тя не бива да прави това, което правеше. Тя също парадираше, че има подкрепа на Изтока и на Запада. Това значи, че подкрепата на Русия не е маловажен фактор и че е един от основните аргументи за положителен резултат в тази надпревара. Ние не трябва да разглеждаме подкрепата на Русия като контра пункт, а като един от петте фактора в Съвета за сигурност, които ще имат много силен глас в решаването на въпроса за бъдещия генерален секретар на ООН.
Каква е вашата оценка за представянето на Ирина Бокова по време на изслушването пред ООН? Има някои делегати, които го описват като блестящо, а други като по-сиво.
Когато коментираме оценка, винаги минаваме през призмата на субективния фактор и политизирането на съответната фигура. При всяко положение е логично да говорим и за блестящо и за сиво. Ако разгледаме представителите на кои държави, как определят това представяне, веднага можем да направим оценка на спектъра на политизиране на този сложен процес, свързан с този толкова важен власт.
До това, което аз успях да чуя, тя се представи като един дипломат и управленец, който представяше позицията си така, че да бъде консенсуса. За човек, който заема тази позиция, задължително се изисква да търси консенсуса и баланса в решаването на тези многополюсни проблеми, които стоят пред света като цяло. Мисля, че тя представи нещата по начин, по който дава възможност да се коментира, че действително има качествата да бъде на чело на тази организация, която е универсален участник в международните отношения и да балансира между сложните предизвикателства, пред които е поставен света.
Може ли Бокова да внесе енергията, която да направи ООН основен фактор в решаване на проблеми като борбата с тероризма, равенството при жените и климатичните изменения.
Когато говорим за позиции винаги се прилага сентенцията: „Не постът прави човека, а човекът прави поста“. Тя е доказала, че със своите енергия, визия и поведение може да повлияе върху процесите и възможностите. Световната организация е един конгломерат от много сили, много логика и много голяма динамика, която е свързана с две големи обстоятелства: Огромен финансов поток, който се влива и регулира, както и много политически акценти, които вървят под знака на конюктурни и стратегически цели на участниците в тези процеси.
Получи ли Ирина Бокова адекватна подкрепа от България и закъсняхме ли с издигането на нейната номинация?
Не беше късно. За мен беше номинирана на време. Като се абстрахираме от типично български и балкански фактори и процеси, които показват, че ние трудно стигаме до бързи и адекватни решения, които са в унисон с националните интереси и с конкретната визия на това, което България преследва като държава.
Фаворизират ли допълнително Бокова спекулациите, че следващият генерален секретар на ООН ще е жена от Източна Европа?
Не. Има поне още една кандидатка, която е от Източна Европа. Това е Весна Пусич от Хърватия. Казва се, че има неписано право и че в ООН са узрели, за това че генералният секретар трябва да е от Източна Европа и да е жена. И двете имат своите предимства и недостатъци. В момента, българската кандидатура е единствената, която има много високи шансове за успех. За разлика от всички останали, това е жена, която е начело на световна организация. Всички останали са представители на национални институции. Това е много важно. Бих казала, че ако ние българите не направим нещо, за да провалим този процес, над 80% са шансовете следващият генерален секретар на ООН да е българка. Това е. Аз лично като българка много бих се гордяла с това.