Висок икономически растеж в България при сегашната демографска ситуация може да има само ако страната смогне да задържи наличната си работна сила и успее допълнително да привлече работници и специалисти отвън. Това мнение е било споделено от редица експерти по време на състояла се неотдавна в София дискусия за социалния и икономическия потенциал на по-възрастните поколения в страната като възможност за смекчаване на последиците от задълбочаващата се демографска криза.
По степен на застаряване страната заема печалното четвърто място в света след много по-богатите от нея Япония, Германия и Италия. Но по темпове на стареене и на редуциране на работната сила през последните 25 години България оставя зад себе си и най-тежко засегнатите от демографската криза страни в света – трите прибалтийски републики, Украйна, Молдова и Грузия. Според старши икономистката в Световната банка Виктория Левин, българското население застарява, а същевременно се наблюдава рязко свиване на поколенията в млада и средна възраст. Причините се коренят в много ниската раждаемост и в продължаващата интензивна емиграция предимно на хора в тези възрасти.
Според прогнозите на банката, до 2030 година броят на българите на възраст между 30 и 45 години ще се свие от една четвърт до една трета. В същото време в България се наблюдава застой в нарастването на средната продължителност на живота. От 1960 г. насам този показател за Италия се е увеличил с 14 години, докато за България повишението е само с 5 години. Здравословните проблеми, които имат 60- годишните мъже в България, отговарят на проблемите, характерни за 71-годишните мъже във Франция, сочи статистиката на Световната банка.
Митовете за възрастните българи
Задълбочаващият се недостиг на квалифицирани работници и специалисти принуждава работодателите в България да задържат кадрите си в предпенсионна и пенсионна възраст. Засилването на тази тенденция се подкрепя и от български, и от чуждестранни наблюдатели. Статистиката на Балканския институт по труда и социалната политика е красноречива – през последните 12 години делът на заетите, навършили 55 и повече години, е нараснал двукратно. Понастоящем те съставляват една пета от работната сила в българската икономика. В изследване на експерта Йордан Димитров от Балканския институт се посочва, че възрастните работници и специалисти в България са по-гъвкави при справянето с различни ситуации. Те са по-дисциплинирани и лоялни от по-младите си колеги и стават по-рядко жертви на трудови злополуки. Заедно с това по-възрастните по-трудно възприемат новите технологии и са по-консервативни, когато става въпрос за смяна на работното място или професията.
Показателно е, че работещите предимно за износ предприятия в по-голяма степен се стараят да мотивират и задържат по-възрастните си работници и специалисти. Според Виктория Левин, в България битуват два основни мита по отношение на хората в предпенсионна и пенсионна възраст. Те гласят, че по-възрастните работници и специалисти не искали да работят и предпочитали да се пенсионират и че тези хора били по-малко продуктивни и по-трудно намирали работа. Всички международни изследвания за трудовите умения на хората на възраст на 55 и повече години са категорични, че застаряващият човешки мозък все по-успешно успява да компенсира промените, свързани с възрастта. По-добре справящите се възрастни участници на пазара на труда компенсират отслабналата си поради годините памет с реорганизация на епизодичната си памет.
При сегашните тенденции на развитие на работната сила в България се очаква към 2060 г. икономически активните хора в България да бъдат с 55 % по-малко, отколкото понастоящем. За този период Световната банка прогнозира съкращаване с 40 % на времето, което един трудозает в страната ще отделя за образование и професионално обучение. За същия период работната сила на Европейския съюз като цяло се очаква да се свие едва с 10 %, а годините за нейното образоване да нараснат с цели 20 %.
Има ли изход за България?
Предвид на очакваните неблагоприятни промени в броя и структурата на работната сила в България, страната трябва коренно да промени политиките си по отношение и на младите, и на по-възрастните участници на трудовия пазар, категорични са експертите на Световната банка. По отношение на по-възрастните е необходима коренна промяна преди всичко в здравната и социалната политика. Известно е, че преждевременната смъртност сред българските мъже на възраст над 45 години е най-високата в Европа. Основна причина за този тъжен рекорд е широкото разпространение на сърдечно-съдовите заболявания, на които се дължат близо 50 % от жертвите на преждевременна смърт.
Съответният показател за западноевропейските страни е не повече от 5 - 8 %. В българската здравна профилактика трябва да настъпи истинска „сърдечно-съдова революция“, гласи една от основните констатации на Световната банка. Нейните експерти предлагат дългосрочна политика на държавата и работодателите към адаптиране на оборудването или работното място според възрастта, към изграждането на работни екипи от хора на смесена възраст, към създаване на по-гъвкави работни графици и към финансиране на обвързани с възрастта стратегии за обучение и управление на човешките ресурси.