Анализ от Иън Бурума за Project Syndicate
Иън Бурума е професор по демокрация, човешки права и журналистика в Бард Колидж и автор на книгата „Нулева година: Историята на 1945“ (Year Zero: A History of 1945).
През 1938 г. Аурел Колнай, унгарски философ от еврейски произход, живеещ в изгнание, публикува своята най-известната книга, "Войната срещу Запада", едно разследване на идеите, залегнали в основата на националсоциализма. Колнай изглежда е прочел всеки помпозен трактат по темата - повечето написани от третокласни мислители, възхваляващи добродетелите на воюването, саможертвата, и националистическата идеология "Кръв и почва" в земята на героите, и проклинащи материалистичните, либералните, демократичните, буржоазните общества в земите на търговците (тоест, Запада).
Когато се говори за страната на героите, разбира се, се има предвид нацистка Германия. В същото време, Западът се счита за покварен от еврейските пари и вредният космополитизъм, представляван от страни като САЩ и Великобритания. Трябва да споделяш една и съща кръв, за да принадлежиш към героичния германския народ, докато гражданството в англосаксонския свят е отворено за имигрантите, които просто се съгласяват да спазват закона. Тази идея за два коренно различни модела на гражданство датира поне до края на деветнадесети век, когато в Германия Кайзер Вилхелм II - гледа на Великобритания, Америка и Франция с презрение като на общества, пълни с мелези, или най-малкото - "еврейзирани" - думата, която той използва, за да ги определи най-точно.
"Западът" спечели войната, поне в западната половина на Европа; Съветският съюз спечели на изток. И вместо да бъдат наказани, доскорошните врагове... бяха образовани - чрез културни и политически програми, богато финансирани с пари именно от САЩ. А целта: да бъдат повече като американците.
В същото време, в Съединените щати, с помощта на Великобритания, през 1945 г. се създаде нов международен ред, базиран на свободната търговия, наднационалните институции, както и, поне на теория, насърчаването на либералната демокрация.
И все пак войната на идеи така и не приключи. Още веднъж, либералните идеи, интернационализмът и откритостта към имигрантите, попадат под обстрел. Само маргинализирани групи открито изповядват националсоциализма (въпреки че и те също стават все по-видни). Но официално враждебността срещу културните или религиозни малцинства се завръща с пълна сила, наред с ненавистта към космополитните елити.
Има най-малко един добър тест за това, къде хората се намират: тяхната гледна точка по отношение на международния инвеститор и филантроп Джордж Сорос. Подобно на Колнай, Сорос е унгарски евреин - роден и живеещ през целия си съзнателен живот във Великобритания и САЩ. След разпадането на съветската империя в края на 1980, Сорос прави малко или много това, което направиха американските правителствени агенции след Втората световна война. Той похарчва голяма част от личното си богатство за насърчаване на либералните демократични ценности в бившите комунистически страни. Един от многото бенефициенти на щедростта му е и настоящият министър-председателят на Унгария Виктор Орбан, който е учил в Оксфорд със стипендия от Сорос.
Сега, хапейки ръката, която го храни, Орбан наскоро определи "трансграничната империя" на Сорос като зла заплаха за националната идентичност на Унгария. Сорос, според него, е "хищник", подкрепян от "много пари". Орбан е пламенен застъпник на "тесногръдата демокрация", подобно на много други изборни автократи в бившите съветски сателити. "Във всяка страна, те ще искат да изместят Сорос", заяви той през декември.
Орбан се оказва прав в коментара си най-малко за няколко страни. Лидерът на управляващата партия в Полша, Ярослав Качински, смята, че групи, подкрепени от Сорос искат "общества без идентичност." Ливиу Драгня, който е лидер на управляващата партия в Румъния, отива дори по-далеч, заявявайки, че Сорос е ", финансираното зло." Това, което Сорос всъщност финансира в Румъния, са образователни програми, международни стипендии, както и НПО-та, подпомагащи за почистване на околната среда.
Наистина, Сорос може да бъде описан като олицетворение на "Запада", както го определя Колнай. Той е всичко, което традиционалистите и антисемитите мразят най-много: богат, космополитен, еврейски, силно либерален и посветен на това, което Карл Попър - още едно дете от еврейски произход от Австро-Унгарската империя, нарича "отвореното общество".
Когато враговете на отвореното общество заплашваха Европа през 1930 г., най-малкото имаше мощен противопоставящ се модел във Великобритания, и най-вече в САЩ, подкрепян от "Новия курс" на Франклин Делано Рузвелт. Жертвите на континенталния европейски тоталитаризъм все още могат да намерят убежище в този "Запад", а дори и тези, които засега не са го направили, знаят че фашисти и нацисти са имали достойни противници в Лондон и Вашингтон.
Сега, ние живеем в един много по-различен свят. Великобритания обърна гръб на Европа, отхвърляйки интернационализма на ЕС, отровена от политици, които проповядват, че имиграцията е екзистенциална заплаха за националната идентичност. След това, изборът на Доналд Тръмп за президент на САЩ, бе видян от Орбан и неговите съмишленици като нова възможност - "подарък" - за Унгария. Наистина, Сорос се очерта като подлия космополитен конспиратор в пропагандата по отношение на кампанията на Тръмп.
Гледната точка на Тръмп спрямо имиграцията - тези прииждащи "изнасилвачи", "терористи", и така нататък - предоставя огромна морална подкрепа на враговете на Запада. Неговият подход "Америка на първо място", ислямофобията, подкрепата на мъченията, и атаките срещу основните медии, се използват много умело от антилибералисти и автократи в световен мащаб, за да бъдат оправдани затварянето на границите и смазването на "враговете на народа" - дори с цената на насилие, когато това е необходимо.
В този политически климат, противопоставящият се на затвореното общество модел, постепенно запада. Западът, както смята Колнай, наистина е изправен пред екзистенциална заплаха, но тя не идва от имигрантите, исляма, или неправителствените организации, финансирани от Сорос. Най-опасните врагове на Запада са хората, които често твърдят, че се опитват да го спасят - такива като Орбан, Марин Льо Пен във Франция, Герт Вилдерс в Холандия, Качински и Тръмп.
Има, обаче, една надежда в Европа, които изумява Колнай, който публикува книгата си същата година, когато войниците на Хитлер нахлуват в Австрия и Чехословакия. Германският канцлер Ангела Меркел, може и да е направила сериозни грешки, особено в начина, по който Гърция бе третирана от ЕС, но тя също така е и най-предания закрилник на либералните демократични идеи. Можем само да се надяваме, че Германия, бившата "земя на герои", ще продължи да бъде категорична и в настоящата война срещу Запада.
Превод: Теодор Николов
Copyright: Project Syndicate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.