9 юли 1974 г. Умира Яна Язова

На 9 юли 1974 г. в София е открит трупа на българската писателка Люба Тодорова Ганчева, позната на широката публика с псевдоним Яна Язова.

Яна Язова е родена в Лом на 23 май 1912 г. Баща ѝ Тодор Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Майка ѝ – Радка Бешикташлиева е дъщеря на известен търговец от Цариград. Прадядото на Яна – Христо Стоев Дрянков е вуйчо на Христо Ботев и съратник на Васил Левски.

Това пише сайтът Българска история.

В Лом майка ѝ е учителка, а баща ѝ е училищен инспектор. Тя и с две години по-голямата ѝ сестра са дълго чакани деца. Мила се ражда през 1910 г. след 10-годишен брак. Затова първото си дете грижовните родители наричат Мила, а второто – Люба.

В първи клас учителката на Яна е собствената ѝ майка. Малко след това семейството се мести във Видин, след това в Пловдив и през 1930 г. се установява в София. В столицата Яна Язова завършва Първа девическа гимназия (1930), а след това „Славянска филология“ в Софийския университет (1935г.). Яна притежавала красота, за която старите софиянци казвали, че когато тя ходи по жълтите павета, те въздишали под стъпките ѝ. Заради катранено черният цвят на косата ѝ, отблъснатият ѝ ухажор Николай Фол я нарича „черно отровно цвете“.

Съдбата на Люба Ганчева се променя, когато в живота ѝ влиза фигура от изключително значение за нея – професор Александър Балабанов. Той се влюбва в нея от пръв поглед през 1930 г. и я обича до края на живота си. Видният преводач и критик е бил всичко за нея – и меценат, и любим, и вдъхновител (прототип е на повечето от героите ѝ). Младата Люба Ганчева получава своя псевдоним Яна Язова точно от този така значим за нея човек. Отношенията между двамата предизвикват обществен интерес, не само поради 33-годишната разлика във възрастта им. Талантът и хубостта ѝ, събрани на едно място, както и покровителството на Балабанов, който е пръв приятел на цар Борис III, предизвикват бурна омраза и ненавист срещу нея сред много други писатели по онова време. Една от злите стрели срещу Яна Язова например е била, че тя била „единствената правописна грешка“ на проф. Балабанов.

Въпреки че след 1944 г. обществото заклеймява Язова като любовница на известния професор, любовта им не е консумирана. Първият ѝ мъж е милионерът Джон Табаков, с който се среща в Париж и се сгодява. През 1938 г. обаче Балабанов успява да развали годежа им и проектираната сватба.

Личи си, че професор Балабанов е изпитвал истинска любов към Яна, а ревността му е доказателство за това. През август 1938 г. в Созопол Яна Язова се сприятелява с художника-маринист Марио Жеков. С останалите художници Яна се чувства прекрасно – тя пише, а те рисуват край нея. Вълнува я тъмносиньото море и пясък, развалините на старите къщи, меланхолията на хилядите души, които една подир друга са напуснали този древен град. Вестта за силното приятелство бързо стига до София и Александър Балабанов решава да се намеси. Той е разярен от връзката между Язова и по-младия от него художник. Между тримата избухва скандал пред свидетели. Жеков не издържа и нахвърля се на Балабанов. Любовната искра между писателката и художника обаче е изгасена преждевременно от професора. Те обаче остават приятели. Жеков рисува за Язова къщи и рибари от Созопол, които ѝ служат при написване на романа „Капитан“.

По-късно в едно свое писмо до Балабанов Язова пише: „Ти намери единствения и най-краткия път да направиш живота ми пъкъл,а ти знаеш, че в пъкъла никой никого не обича“.

Язова обаче се омъжва през 1943 г. за инженер Христо Йорданов. Той е един от ръководителите на Радио „София“, живял 16 години във Франция. Той ѝ осигурява материално възможността да твори и ѝ спестява униженията, на които са подложени писатели като нея, които не пожелават да ръкопляскат на режима.

Така след преврата на 9 септември 1944 г. Язова има възможността да се откаже да се присъедини към писателите, приели за свой художествен метод социалистическия реализъм. През 1959 г. умира съпругът ѝ, а година по-късно тя се опитва да излезе от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа „Левски“ на издателство „Народна култура“. Ръкописът е одобрен за печат, но Язова трябва да премине през обичайната процедура за т.нар. буржоазни писатели – да се покае. Тя няма за какво обаче. Предлагат ѝ да напише стихотворение за Георги Димитров, а след отказа ѝ, ръкописът на романа ѝ е върнат.

В стиховете на Яна Язова, излезли в периода 1931-1934 г., читателят се запознава с образи от социалното дъно – гамени, просяци, проститутки и др. В прозата си – романите „Ана Дюлгерова“ (1936г.) и „Капитан“ (1940г.), тя търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата. Драмата ѝ „Последният езичник“ е посветена на покръстването и борбата на Владимир Расате срещу византизацията на България. Пиесата е преведена на немски език от проф. Александър Балабанов.

До 1944 г. Язова пише и първия исторически роман с небългарска тематика – „Александър Македонски“, като ползва сериозни исторически извори, превъплъщава се и в някои от главните героини. Романът се набира в печатница, където при бомбардировките над София изгаря, и е отпечатан посмъртно след десетилетия.

След трилогията „Балкани“, в която влизат „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“, след 1944 г. тя написва и небезизвестния си роман „Соления залив“.

Яна Язова умира при неизясними и до днес обстоятелства. Последен знак, че е била жива, е нейна записка в бележник от 19 май 1974 г. Тялото ѝ е открито в дома ѝ в края на юли. По трупа има следи от насилие, но той в горещините вече е бил полуразложен. Погребана е на 9 август в Централните софийски гробища. Досието на Яна Язова е унищожено.