Архитектът на геополитиката на Путин: Войната е в гените на руснаците

Сергей Караганов, директор на Съвета за външна и отбранителна политика, често е представян като главен архитект на руската външна политика. Владимир Путин настоява, че е сред авторите, които той чете редовно. В руските властови кръгове той е един от най-внимателно следените и слушани интелектуални гаранти на войната, водена от режима на Владимир Путин в Украйна и срещу Европа.

В интервю за френското онлайн издание Le Grand Continent Караганов чертае мрачни прогнози за бъдещето на Стария континент.

Според него до 10 -15 години Русия и САЩ ще си поделят Европа. Страните от Южна Европа и голяма част от Източна Европа ще се присъденият към Голяма Евразия - пространство, предназначено не толкова да противодейства на силата на Съединените щати, колкото да осигури триумфа на нормалните политики и политически ценности. А Обединеното кралство и още 3-4 други държави ще се превърнат в европейския придатък на САЩ.

LE GRAND CONTINENT: Как разбирате сближаването между Тръмп и Путин? Владислав Сурков изглежда смята например, че "Путинова Русия сега е заобиколена от двойници и имитатори" и че Белият дом разгръща стратегия към Канада, Гренландия или Панамския канал, която не е нищо повече от "имитация на нашата смела, консолидирана, войнствена и безгранична руска нация"?

СЕРГЕЙ КАРАГАНОВ: Противно на това, което някои хора си представят, Тръмп има много лична политическа и икономическа философия, съгласно която взема решенията си по радикален, но фундаментално разумен начин. Неговата философия в по-голямата си част не е свързана с Русия и паралели от този характер ми се струват по-смешни от всичко друго.

LE GRAND CONTINENT: Как определяте "философията" на Доналд Тръмп?

С. КАРАГАНОВ: Тръмп е американски националист, който проявява някои характеристики на традиционния месианизъм в Съединените щати. Ако понякога ни изненадва, това е защото е ваксиниран срещу глобалистко-либералните паразити от последните три или четири десетилетия.

LE GRAND CONTINENT: Именно в атаките си срещу либерализма той често сякаш подчертава споделените ценности с Русия на Путин. Дори по отношение на войната в Украйна, администрацията на Тръмп сякаш търси сближаване между Съединените щати и Русия. Защо? Как разбирате този опит?

С. КАРАГАНОВ: На този етап администрацията на Тръмп няма причина да преговаря с нас по условията, които сме определили - и следователно това сближаване ще бъде трудно. Въпреки че войната в Украйна е ненужна и дори донякъде вредна за американския президент, който е само фигуративен лидер, ​​от гледна точка на САЩ, тоест от вътрешна гледна точка, балансът на интересите всъщност е благоприятен за нейното продължаване.

LE GRAND CONTINENT: Обяснете.

С. КАРАГАНОВ: Войната е икономически изгодна за Съединените щати, тъй като им позволява да модернизират военно-промишления си комплекс, да ограбят европейските си съюзници с нова сила и да наложат икономическите си интереси чрез систематични санкции срещу различни държави по света. И, разбира се, тя позволява на Съединените щати да нанесат допълнителни щети на Русия с надеждата да я изтощят и в идеалния случай да я смажат или елиминират като военно-стратегическо ядро ​​на зараждащото се и еманципирано глобално мнозинство. Да не говорим, че тя е и мощна стратегическа опора за основния конкурент на Америка, Китай.

LE GRAND CONTINENT: Някои наблюдатели и някои поддръжници на американския президент сега подчертават съществуването на сложна операция, един вид Кисинджър наобратно: петдесет години след посещението на Никсън в Пекин, Белият дом се стреми да дистанцира Русия от Китай, този път чрез сближаване с Кремъл. Смятате ли, че това тълкуване е в съответствие с настоящите тенденции? И какъв риск представлява то за Вашата доктрина за "глобално мнозинство"?

С. КАРАГАНОВ: Разривът на Русия с Китай би бил абсурдно контрапродуктивен за нас. Въпреки, че членовете на администрацията на Тръмп от първия мандат се опитваха да ни убедят да го направим, сега те разбират, че Русия никога няма да приеме това условие.

LE GRAND CONTINENT: И така, според Вас няма достатъчно условия, които да доведат до сближаване между Съединените щати и Русия?

С. КАРАГАНОВ: Три фактора биха могли да подтикнат Тръмп да договори задоволително споразумение за Русия относно Украйна. Първият би бил де факто оттеглянето на Русия от съюза ѝ с Китай - можем да изключим това. Вторият е заплахата от повторение на гротескното отстъпление от Кабул, което би означавало пълно поражение и срамна капитулация на режима в Киев и явния провал на водения от САЩ Запад. И третият е рискът военните действия да се разпространят към Съединените щати и техните жизненоважни активи по света, с огромни американски загуби, включително унищожаване на военни бази. Само тези два последни два елемента са валидни и до днес.

Пълното поражение на Украйна - с пълната ѝ капитулация, която би могла да има домино ефект върху Европа - остава нашата цел, но ще бъде изключително скъпо, дори непосилно, тъй като би довело до смъртта на няколко хиляди от най-добрите ни деца, освен ако не бъде подсилено от по-активно използване на ядрено възпиране, което аз защитавам, за да се излезе от тази безизходица.

LE GRAND CONTINENT: Дали Русия би имала интерес Белият дом да продължи стратегията си за анексиране на Гренландия, поставяйки на масата за преговори териториалната цялост на един от съюзниците си в НАТО?

С. КАРАГАНОВ: Казано направо, НАТО не е просто реликва от Студената война: това е преди всичко рак, който разяжда европейската сигурност. Не знам какъв ще бъде резултатът от анексирането на Гренландия, но ако това се случи, се надявам, че ще допринесе НАТО да бъде изпратено на бунището на историята - и колкото по-скоро, толкова по-добре. Не заслужава нищо по-малко. Години наред критикувам руските политици, вземащи решения, които се опитват да възстановят връзките си с тази организация, която по дефиниция е враждебна, пораждаща конфликти и освен това е престъпна, тъй като е виновна за серийна агресия.

Тук ще припомня само изнасилването на Югославия, чудовищната война, която огромното мнозинство от страните от НАТО водеха в Ирак, където бяха убити един милион души и където човешките жертви продължават в момента, или агресията на НАТО срещу Либия, която доведе до унищожаването на една относително просперираща страна, една от най-проспериращите страни в Северна Африка. Надявам се НАТО да умре. Тази организация няма друго бъдеще. В миналото тя можеше да играе доста положителна роля, сдържайки Германия, ограничавайки влиянието на комунизма - което всъщност беше основната ѝ цел - балансирайки СССР в относително стабилна система на конфронтация на велики сили.

LE GRAND CONTINENT: Мислите ли, че Европейският съюз е общият враг на Белия дом и Кремъл? Терминът "колективна Европа" има ли някакво значение за Вас? Свързан ли е с понятието "еврофашизъм", използвано сега от руските разузнавателни служби, които призовават за нов съюз между Русия и Съединените щати?

С. КАРАГАНОВ: Натъжен съм съм от траекторията, която поемат европейските страни и Европейският съюз. Поради моралния упадък на своите елити, европейският проект сега е в задънена улица, след като достигна определен връх. Сегашното политическо поколение се проваля на всички фронтове и търси спасение, като насърчава нарастваща враждебност, дори като се готви за война срещу Русия, което е наистина изумително, един вид подготовка за бързо самоубийство.

Вярвам, че колективна Европа е неизбежно обречена на разпад. Не ми се струва, че може да оцелее дълго като цяло, без да се разпадне. Това очевидно ще има положителни последици. Колективна Европа, каквато съществува днес, под двойното ръководство на консуматорски елит и провален елит, разпалващ пламъците на военната истерия, със сигурност не служи на интересите на Русия. Предишната хипотеза, тази за мирна Европа, беше много повече в наш интерес, да не говорим, че настоящата политика на Европа също не отговаря на интересите на собственото ѝ население - но не искам да говоря от тяхно име.

Що се отнася до "еврофашизма", ясно е, че виждаме симптомите. Казвам това отдавна, от почти петнадесет години. Натрупаните провали и упадъкът на Европа в международната конкуренция означават, че рано или късно ще видим тези симптоми да се проявяват във все по-голям брой европейски страни - просто се надявам, че това няма да е така навсякъде, дори ако признаците вече са видими. Ултралиберализмът винаги се е проявявал под формата на собствено обърнато огледало. Ето защо предвиждам възход на еврофашизма, не във формите, които прие при Франко, Мусолини или Хитлер, а под прикритието на либерален неототалитаризъм. Европа е на път да премине през труден период: фашистките и националистическите тенденции със сигурност ще се засилят в много страни.

Имам впечатлението, че Русия е добре запозната с всичко това и че този път ще можем да се изправим срещу него, ще можем да предотвратим превръщането на Европа в заплаха за нашата сигурност и сигурността на света. В крайна сметка ще можем да се изправим срещу него сами. Напомням ви, че съм руски европеец, макар и евразийски. Но това не променя факта, че Европа е била източник на най-големите бедствия на човечеството през последните пет века.

LE GRAND CONTINENT: Подкрепяте ли идеята, изложена от Къртис Ярвин и други интелектуалци от кръга около Тръмп, че на европейските нации трябва да се помогне - включително чрез смяна на режимите - да възстановят традиционната си култура и по-авторитарните форми на управление, съвместно с Русия?

С. КАРАГАНОВ: Не споделям идеята, че на европейските нации трябва да се помага, но се надявам, че те ще постигнат това сами, по един или друг начин. Всяка външна намеса би забавила това движение. Европа е била люлка на най-лошите идеологически течения, чудовищни ​​войни и масови геноциди. По-авторитарните правителства или норми биха могли отново да имат катастрофални последици за останалата част от света. Ето защо вариантът, който предпочитам, е вместо това да се признае краят на европейското приключение, Русия да се дистанцира от Европа и най-накрая да признае, че европейският ѝ път е към своя край. Вече нямаме какво да спечелим от Европа, освен военни заплахи и заразяване с нейните псевдоценности.

LE GRAND CONTINENT: Смятате ли, че евразийският хоризонт окончателно се е затворил?

С. КАРАГАНОВ: Европа губи позиции. Културното ѝ влияние, някога полезно, сега е вредно. Това ме натъжава още повече, защото Русия до голяма степен остава 50 или 60% европейска в културно отношение. Силно подозирам, че в рамките на десет или петнадесет години, може би дори по-рано, страните от Южна Европа и голяма част от Източна Европа ще се присъединят към Голяма Евразия. Що се отнася до страните от Северозапада, те ще продължат да гният на място и да изчезват от световната сцена, освен ако, разбира се, не успеят да преодолеят импулсите си да отхвърлят собствените си фундаментални ценности.

Обединеното кралство и три или четири други континентални държави ще се превърнат в периферията, европейския придатък на Съединените щати. Тяхната позиция е несъстоятелна и ние започваме да го осъзнаваме: за тях става все по-трудно да упорстват в настоящата безизходица на своята ценностна система - самоналожен и самоподдържащ се провал. Но искам да подчертая следния момент: моралното израждане или прераждане на Европа не е наша работа. Засега е по-добре да се дистанцираме от това, възползвайки се от историческата възможност, предоставена от войната, разгърната от Запада в Украйна.

LE GRAND CONTINENT: Очевидно е, че имаме фундаментално несъгласие относно това кой е отговорен за избухването и продължаването на руската агресия срещу Украйна. По какъв начин според Вас тази война - която руският режим продължава да нарича "специална военна операция", за да прикрие ежедневното клане, което извършва - представлява историческа възможност?

С. КАРАГАНОВ: Тази война ни беше изключително полезна. Трагично е, че този резултат трябваше да коства живота на най-добрата част от населението, но тази война ни позволи бързо да скъсаме с последните си останки от евроцентризъм и западноцентризъм. Като си навличаме огън, ние най-накрая елиминираме този консуматорски елит, който окончателно е напуснал Русия, възстановяваме собствената си идентичност, както в традиционните, така и в обновените ѝ аспекти, като същевременно решително се обръщаме към Юга и Изтока, където се намират външните източници на нашата цивилизация и бъдещото ни благоденствие. Ако Европа се свърже отново със своята култура, традиционни ценности, както и с по-авторитарни форми на управление, ако постигне по-ефективен режим на вземане на решения, без да се плъзга към фашизъм, ще се радвам. Тогава ще ни бъде по-лесно да водим диалог с европейските си съседи, да възстановим онези приятелски отношения с Русия, които в момента са чисто и просто забранени за европейците.

LE GRAND CONTINENT: Смята ли Русия да консолидира една нелиберална трансатлантическа ос - знаейки, че тя в момента изглежда въплъщава както благоприятни за Русия полярности, с Виктор Орбан в Унгария, така и тези, които остават неблагоприятни за нея, както с "Право и справедливост" в Полша?

С. КАРАГАНОВ: Наистина би било желателно или полезно за Русия да се появи "нелиберална" трансатлантическа ос, защото либерализмът е отживелица - точно както преди него комунизмът и нацизмът са преживели своето време. Що се отнася до това дали тази ос ще бъде проруска или антируска, ще видим. Виждам също, че контекстът в Европа се развива. Не мисля например, че Италия ще продължи антируската си линия, дори в средносрочен план. Надявам се също, че Франция в крайна сметка ще се откаже от сегашната си, наистина заблуждаваща и самоубийствена позиция. Последицата от тази линия е, че значителна част от Европа ще се обедини около Голяма Евразия, като пространство, предназначено не толкова да противодейства на силата на Съединените щати, колкото да осигури триумфа на нормалните политики и политически ценности. Искрено се надявам, че Франция ще излезе от този жалък момент в своята история. Що се отнася до Германия, силно се опасявам, че тя ще се окаже неспособна да излезе от кризата, в която е потънала. Ако успее, толкова по-добре, но лично аз предпочитам да изключа Германия от всичките си прогнози, като се надявам, че греша.

LE GRAND CONTINENT: Очевидно има хора сред руското население, които не споделят Вашата "идея за руска мечта". Как виждате управлението - или дори възможността - за политически раздори в Русия днес и в бъдеще?

С. КАРАГАНОВ: Тази концепция е съвсем проста: тя твърди, че в нашата страна трябва да съществува идеология, способна да ни води напред, идеология, споделяна от по-голямата част от населението и задължителна за управляващия елит. Но нито аз, нито, надявам се, моите колеги и приятели, възнамеряваме да налагаме тази идеология, която наричаме "идея - мечта" или "Руски кодекс", на всички граждани. Ние по никакъв начин не искаме да се върнем към комунистическия тоталитаризъм, който ни осакати интелектуално и допринесе за разпадането на Съветския съюз.

От друга страна, вярвам, че трябва да предаваме, от много ранна възраст, общо ядро ​​от специфични ценности: ценностите, залегнали в тази концепция и които сега започват да се разпространяват. Следователно тук няма нищо различно от начина, по който някога руските деца са били обучавани на божествените заповеди, а след това и на Кодекса на строителя на комунизма. В същото време категорично ще се противопоставя на всяка форма на потисничество на хора, които не споделят тази "идея - мечта". Ако не се придържате към нея, но плащате данъците си, не вървите срещу интересите на държавата и не служите на чужди правителства, тогава добре, свободни сте да живеете както желаете.

Ако обаче се стремите да бъдете част от руската управляваща класа, тогава трябва да споделяте тези ценности и политики, да насърчавате тази идентичност. Тези, които отказват да го направят, трябва да бъдат изпратени в един вид полуизолация. Независимо дали имат бизнес или работят във фабрика, основното е да са в полза на обществото и да се грижат за семействата си, докато живеят живота си. Но те не трябва да бъдат част от управляващата класа. А тези, които са част от нея днес, без да споделят тази визия, трябва да бъдат изключени.

LE GRAND CONTINENT: Като Ви чета и слушам, оставам с впечатлението, че войната вече се е превърнала в матрицата на съвременна Русия. Мислите ли, че тя ще бъде и ключът към нейното бъдеще? Влязла ли е Русия в безкрайна война?

С. КАРАГАНОВ: В момента в Русия протича ускорен процес на духовно, морално и интелектуално възраждане, до голяма степен благодарение на войната. Жалко е, че този процес не успя да види бял свят по други начини. Русия обаче е страна на воини; тя никога не е знаела как да живее извън военно положение. Воденето на война е в гените на руснаците. Ето защо, веднага щом заплахата стана осезаема, ние се обединихме, преодоляхме разделенията си и събрахме сили. Трагично е, че трябваше да платим за това с кръв - с живота на синовете си. Но историята е трагична.